Конституционният съд отряза президента, БСП и ДПС

К�с �ституционният съд (constcourt.bg) отхвърли жалбите на президента Георги Първанов и 60 депутати от БСП и ДПС срещу последните промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Тези промени въвеждат фигурата на резервния защитник и възможността да се осъждат лица въз основа на тайни доказателства.

През май т.г. Горги Първанов и опозиционните депутати обявиха, че новите постановки в НПК противоречат на Конвенцията за защита на правата на човека като ограничават правото на защита на обвиняемия и състезателния елемент в процеса, а също така възпрепятстват обективното установяване на истината.

Нормите предвиждат съдът да назначава резервен защитник на обвиняемия, ако упълномощеният не се яви без уважителна причина на съдебно заседания. Същото право получи и прокурорът в досъдебната фаза.

Другата спорна норма бе записаното право на съда да постановява осъдителни присъди при наличие на доказателства от специални разузнавателин средства (срс) и анонимен свидетел.

Висшият адвокатски съвет, Асоциацията за европейска интеграция и права на човека и Българският хелзинкски комитет подкрепиха исканията за отмяна на нормите.

Съюзът на юристите в България се съгласи с възраженията само по отношение на резервния защитник.

Конституционния съд бе сезиран от президента и опозицията със заплахи: че ако спорните норми от НПК влязат в сила, ще последват множество осъдителни присъди за България пред Европейския съд в Страсбург.

Публикуваното днес на сайта на съда решение по конституционно дело № 10/2010 г. е било разгледано в закрито заседание на 28 септември 2010 г.

По въпроса за "резервния защитник" Конституционният съд намира, че тезата на президента и депутатите е неоснователна. Според съдиите, ако тя бъде приета, принципно ще се оспорят всички процедури за ускоряване на съдебния процес.

КС се мотивира и с факта, че обвиняемият може да се откаже от резервния си защитник, както и от всеки друг свой процесуален представител.

"Разглеждането и решаването на наказателните дела в "разумен срок" е основен принцип на наказателния процес. В най-голяма степен ангажирани с проблема са онези органи, които осъществяват функциите по ръководство на съответния етап на процеса - прокурорът в досъдебната фаза и съдът в съдебната фаза", се казва в решението на КС.

Съдът обяснява, че резервният защитник може да се разглежда и като още една гаранция, че обвиняемият ще получи квалифицирана правна помощ, когато не може да получи такава от собствения си адвокат.

КС отхвърля и възраженията върху "тайните присъди" с мотива, че СРС като всяко друго доказателство подлежат на манипулиране и е в ръцете на съда да се направи преценка.

Съдът се позовава на Конституцията, която не допуска придаването на различна сила на отделните видове доказателства.

"Единственото изключение е предвидено в разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от конституцията , която не допуска осъждане само въз основа на направено самопризнание", се казва в решението.

Приема се, че същото важи и за свидетелските показания без значение дали са дадени от явен или от таен свидетел.

Но Конституционният съд прави уговорка, че властите не могат да ползват като анонимен свидетел агент под прикритие, който е участвал в разследването. Институцията смята неговите показания за еднакви със СРС и изрично напомня, че само върху тях не може да бъде произнасяна осъдителна присъда.

КС отхвърля и жалба срещу отпадането на двегодишния срок в НПК, след който обвиненият в извършване на тежко престъпление да поиска вкарването на делото в съда.

Съдът напомня, че НПК създава задължение прокурорът да приключва своето разследване в двумесечен срок, който може да бъде удължаван веднъж от неговия пряк началник, а всеки следващ път от главния прокурор. Това се счита за достатъчна гаранция срещу прокурорски произвол.

Но се напомня, че при някои разследвания са необходими и повече от две години заради обективни обстоятелства като съдебни поръчки от чужбина.

Конституционният съд е гласувал решението си единодушно в състав: председател: Евгени Танчев, членове: Емилия Друмева, Владислав Славов, Димитър Токушев, Благовест Пунев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Георги Петканов, Ванюшка Ангушева, Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, който е бил и докладчик.