Е вропейският съд по правата на човека осъди България заради нежеланието на прокуратурата да разследва расистките мотиви при нападение, извършено над двама суданци в София.
През май 2007 г. жалбоподателят Абду и негов приятел били нападнати край Централните халите в столицата от двама души. Нападателите впоследствие били документално
характеризирани от полицията като скинхедс, регистрирани за ред престъпления като хулиганство, грабежи и кражби.
Абду е получил наранявания, които са били медицински удостоверени. Нападателите му са го заплашили с нож и са му отправили расистки обиди.
След като разпитва двамата потърпевши, двамата нападатели и очевидец, полицията изпраща на прокуратурата заключение с мнение за образуване на наказателно производство по чл. 162 от Наказателния кодекс, а именно – за расистки мотивирано насилие.
Прокуратурата отказва, като
приема, че нямало достатъчно доказателства за расистката мотивация на деянието, вместо да се разследва, за да бъдат събрани такива.
По жалба на Абду се произнася и горестоящ прокурор, който повтаря дословно мотивите на районния, без да обсъди доводите на пострадалия.
„Държавата получава своего рода предупреждение за нездравата работа на прокуратурата по дела за престъпления от омраза“, коментира адв. Маргарита Илиева, директор на правната програма на Български хелзинкски комитет, която е водила делото.
ЕСПЧ сега приема, че малтретирането на жалбоподателя от страна на двамата му нападатели попада в обхвата на Член 3 от ЕКПЧ (забрана на нечовешкото и унизително третиране), защото към документираните физически наранявания се прибавя и възможната расистка мотивация на насилниците.
Съдът изтъква, че когато се разследват насилнически актове и има съмнения, че те са породени от расистки нагласи,
властите са длъжни да вземат всички разумни мерки, за да проверят дали деянието е расистки мотивирано.
Да се третират расистки мотивираните насилия наравно с дела без расистки елемент е равносилно на затваряне на очите пред специфичната природа на актове, които са особено разрушителни за основните права, пише в решението.
Според съда „...компетентните органи са разполагали с елементи, сочещи възможна расистка мотивация за насилието […] и са се провалили в задължението си да вземат всички разумни мерки за разследване на евентуалния расов мотив”.
Съдът отхвърля довода на България, че пострадалият можел сам да преследва нападателите си за нанасяне на лека телесна повреда, като се произнася, че такова производство не би се отнасяло до расистките обиди и расистката мотивация за насилието, които съставляват същностен елемент на оплакването.
ЕСПЧ е присъдил на жалбоподателя обезщетение от 4000 евро. По делото не са присъдени разноски за правния труд, защото такива не са претендирани.
