Причините, които могат да активизират българите, са по-различни. Гражданите вече са по-добре информирани за структурата и работата на европейските институции.
Днес за разлика отпреди две години илюзиите им за възможностите и ограниченията пред всеки евродепутат са по-бистри. Тези обстоятелства ще променят не само говоренето по европейската тема и предстоящата кампания, но и критериите за вота.
Няма съмнение, че резултатът от европейското членство на страната личи повече в санкциите, отколкото в бонусите от него, а това също е основание за един или друг политически избор.
Третият стимул за повишен интерес към евроизборите е и яснотата, че те ще са "първи епизод" от една по-дълга политическа битка през годината. За партийно и политически активните резултатите от тях ще са ориентир за това как да постъпят след месец на парламентарните.
Процесът на преосмисляне или отказът от него ще покажат как в момента "сработва" мотивацията и политическия избор на българите.
Тридесет и шест процента от всички български избирателите имат намерение да гласуват два пъти. 5.1% признават , че ще се включат само през юли.Почти месец преди европейския вот българите декларират една относително слаба, но по-висока от 2007 готовност за гласуване на тях.
Почти четирима от всеки десет - 39.2% са сигурни, че ще гласуват. Други 29.2% са по-уклончиви и допускат това да се случи. Към момента общо само 9% признават, че няма да гласуват.
В този широк диапазон на очакванията остава шансът на партиите да постигнат един или друг резултат. Не само за да си осигурят присъствие в Европейския парламент, но и за да стартират следващата, голямата политическа битка на тази година - парламентарните избори.
За това мотивацията за гласуване на привържениците на отделните партии е различна. Тя е най-висока за ориентираните към ДПС и Синята коалиция - 58%.
По-слаба, но все пак доста над средната е готовността на избирателите на БСП, ГЕРБ и "Атака".
Най-слабо мотивирани са хората, които в общата си политическа ориентация са избрали нови или малки партии.
Особеност на българския политически вот е и обратнопропорционалната зависимост между избирателната активност и големината на населеното място. Тя предопределя и крайните резултати, защото вотът на хората от малките градове и селата доминира крайното разпределение на партийните позиции.
Прогнозите за избирателната активност на предстоящите европейски избори трябва да съобразят и факторите, които показват защо те трудно могат да се превърнат в значимо национално събитие.
Избирателите гласуват на тях с бюлетините на националните партии за европейските политически групи. Няма видима и еднозначна връзка между този вот и личните измерения на неговите последици. С това ефектът му се губи в сложните политически зависимости и разгадаването им лесно може да разколебае дори и най-активните граждани.
Данните са от национално представително проучване на "Маркет ЛИНКС", проведено по поръчка на "Капитал" през април 2009 г. сред 1218 пълнолетни граждани.
Източник: "Капитал"
Последвайте ни
