М инистерство на правосъдието предлага промени на Закона за българското гражданство, с които режимът за получаване на такова се затяга. Направените предложения могат да бъдат гласувани от служебното правителство до края на мандата му, а новият парламент да приеме нормативната уредба.
В Турция: Невероятният номер с кирилицата
Изборният ден в Турция – турски език и нарушения
Нарушения в изборния ден, скандали в Турция
Освен промените в Закона за българското гражданство, предложенията засягат промени и в Закона за вероизповеданията, Закона за политическите партии и Изборния кодекс, с които да се осигури по-ефективно прилагане на конституционната забрана за използване на религията за политически цели.
Забраната за злоупотреба с двойно гражданство ще означава, че лицето с двойно гражданство не би могло да се позовава на чуждия закон, включително и когато е по-благоприятен, в пределите на териториалното действие на българския закон, гласят част от мотивите към предложения законопроект.
С други предлагани промени се въвеждат изисквания за поддържане на инвестицията, към датата на подаването на молбата за натурализация от лицето, кандидатстващо за придобиване на българско гражданство като инвеститор, така че да е сигурно, че вложените средства не са пренасочени.
Предлаганите промени в Закона за вероизповеданията предвиждат експедитивен механизъм за действие от страна на правораздавателната система в неотложни случаи, когато е налице използване на религията за политически цели и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица.
Въвеждат се и нови изисквания относно финансирането на вероизповеданията. Предлага се изрична забрана на анонимните дарения над 1000 лв., даренията от политически партии, както и на получаването на финансови средства и активи от чуждестранни организации и лица, включени в Списъка на лицата, групите и образуванията, които подлежат на замразяване на финансови активи.
Въвежда се забрана за финансиране на вероизповеданията от чужди държави и техни органи и организации, като с на оглед спецификата на някои религиозни институции, като например Католическата църква, която е подчинена на Ватикана - държавен субект на международното право, се предвижда възможност при необходимост българската държава да уреди чрез международен договор подобни отношения.
Предвижда се забрана за чужди граждани да представляват български юридически лица – религиозни институции.
Предлагат се изменения и в Закона за политическите партии - да се въведе обособено основание за заличаване на регистрацията на политическа партия от Софийския градски съд, която системно включва религиозни институции и техни представители в политическата и организационна дейност на партията, нейните предизборни кампании и агитация.
