Д ържавният глава Росен Плевнелиев връща за ново обсъждане в парламента разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, с който се правят промени и в Закона за храните, съобщи президентската пресслужба.
Държавният глава приветства заявения стремеж на народните представители да създадат условия за развитие на производството, доставката и дистрибуцията на стоки и услуги и да предотвратят нелоялни търговски практики. Не е оценено обаче какво ще е въздействието на правната уредба върху потребителите, се казва още в съобщението.
"Няма яснота дали новите разпоредби ще предизвикат покачване на цените на хранителните стоки.
Възможното поскъпване на храните неминуемо ще засегне крайните потребители. Според президента, недопустимо е да не се направи предварително оценка как новата регулация ще се отрази на гражданите и особено на тези от най-уязвимите групи – социално слаби, безработни и пенсионери", гласят мотивите за президентското вето.
Значителна част от измененията са неясни, което може да доведе до хаос в отношенията между търговците на храни и техните доставчици.
Според президента вместо да предотвратят нелоялни търговски практики, част от приетите промени ще затруднят търговския оборот, което ще повлияе негативно върху развитието на икономиката.
В Закона за храните се създават специални изисквания за търговец на храни с общ оборот за предходната година над 50 млн. лв. Тези търговци ще са длъжни да изготвят типови договори или общи условия и да ги публикуват на интернет страницата си. Според държавния глава,
остава неясно как и защо законодателят е избрал критерия 50 млн. лв. оборот за предходната година.
Задължението за публикуване на типовите договори или общите условия в интернет създава риск от нарушаване на конкуренцията, поради разкриване на търговска тайна между конкуренти. Това може да доведе до практическо уеднаквяване на общите условия и
фактически картел между търговците на храни, което противоречи на конкуренцията,
подчертават още от президентството.
Със Закона за храните се разширяват контролните правомощия на компетентните органи - Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и органите на РЗИ. На тези органи се възлагат правомощия да осъществяват контрол върху сключените договори за периодична доставка на храни. Според държавния глава, трябва да се уточни дали е целесъобразно на органите със специалната компетентност да се възлага контрол върху съдържанието на договорите.
В становището на Плевнелиев се посочват и други причини, налагащи повторното обсъждане в Народното събрание на правните норми, "при който се отчитат интересите на стопанските субекти и правата на потребителите".
криза, която тихо расте" />
