„Сова Харис“: Пет партии в НС, ако изборите са днес

А ко парламентарните избори са днес, пет партии могат да разчитат, че ще влязат в следващия парламент. 

  Това са ГЕРБ, Коалицията около БСП, ДПС, Коалицията около ББЦ и Реформаторският блок. 

При така заявената активност за преодоляване на 4-процентната бариера ще са необходими между 130 и 140 хил. гласа, сочат данните от социологическо проучване на „Сова Харис“ по поръчка на БГНЕС.

Проучването е реализирано по метода на стандартизираното интервю в периода 25–30 август 2014 г. и обхваща 1000 души.  

ГЕРБ биха получили 43,2%, а БСП – 31,4%. ДПС получава 11,1%, „България без цензура“ – 7,3%, а Реформаторският блок – 7,1%. 

Засега на Патриотичния фронт и на АБВ не им достигат по около 20-30 хил. гласа, за да може някой от тях да стане шестият член на 43-ото Народно събрание. Останалите участници в изборната надпревара са далече от необходимия минимум.

Според данните от изследването, заявяващите, че със сигурност ще гласуват и вече са решили за кого, са малко над 50% от избирателите. 

Тези, които на открит въпрос отговарят, че ще гласуват и посочват конкретен избор, са 58%. В абсолютни числа това представлява между 3,3 и 3,4 млн. гласа, тъй като според оценката на „Сова Харис“ гласоподавателите в страната са около 5,8 млн. души.

Допълнителен стимул за повишаване на избирателната активност вероятно ще се окаже и възможността за използването на преференции. Близо 30% от гласоподавателите твърдят, че ще се възползват от това право. 

Много е вероятно вътрешните битки в партиите, на които станахме свидетели при подреждането на листите, да се окажат напразни, смята Васил Тончев от социологическата агенция.

Подкрепата за партиите, които бяха в опозиция през последната година – ГЕРБ и традиционната десница – е укрепнала.

Предварително може да се твърди, че ГЕРБ се очертава като следващия мандатоносител, тъй като ще получи най-много гласове. 

Излъчването на сила от позицията на бъдещ управляващ носи дивиденти на партията на Бойко Борисов. Същевременно обаче римейкът на незавършения минал мандат, който би се осъществил и под ръководството на същите лица, консолидира опонентите на ГЕРБ. Идеята за осъществяване на нов мандат на ГЕРБ изглежда непривлекателна и за широки среди на гражданското общество, смята Васил Тончев.

Традиционната десница в лицето на Реформаторския блок този път ще получи парламентарно присъствие. Отстояването на собствена политическа линия и заявените принципи от ръководството на блока усилват синхрона с неговите симпатизанти. Може би най-после лидерите на РБ прозряха, че в политиката поддържането на стратегическа линия за сметка на краткосрочни компромиси е верният път към успеха, коментира Тончев. 

„Има реален шанс БСП да се отърси от неблагоприятния ефект от опита да проведе очакваната от левия електорат социална политика чрез коалиция с ДПС. Дори с начина си на избор на нов председател и с реденето на листите БСП доказа, че е демократична структура. Това означава, че

в случая са важни не толкова личностите, а политиките.

Обръщането към автентичните леви ценности може да осигури добра платформа на социалистите не само в перспектива, но дори и на предстоящите избори“, смятат от „Сова Харис“.

„От ДПС можем да очакваме добра вътрешна консолидация, която да гарантира на движението мястото на балансьор на политическата сцена. Партията на Лютви Местан обаче има проблем в отношенията си с гражданското общество и другите основни политически субекти. С основание можем да твърдим, че ако ДПС не преразгледа позициите си сега, ще се изправи пред сериозни проблеми в бъдеще“, коментира Тончев. 

Новият момент в настоящата ситуация е присъствието на партията, водена от Николай Бареков. ББЦ е на път да заеме място в центъра на политическото пространство, което да ѝ отреди съществена роля при формирането на следващите парламентарни конфигурации. Изглежда, че новият член на коалицията – ЛИДЕР – се вписва добре в характеристиките на поддръжниците на проекта. Сега структурата изглежда по-хомогенна и шансовете ѝ за значително присъствие в следващия парламент се стабилизират и нарастват. Тепърва ще се регистрира електоралният ефект от присъединяването на новия член, смята социологът.

„Атака“ засега не показва признаци за реанимация.

Нишата на националистите по-скоро може да бъде заета от новото обединение между НФСБ и ВМРО-БНД. С предлагания от тази конфигурация много по-овладян модел на национализъм, шансовете ѝ са за доста по-дълъг живот от един парламентарен мандат.

Според Тончев на предстоящите избори АБВ ще получи втори шанс да се опита да спечели значимо присъствие в политическия живот на страната. Като че ли обаче за левите избиратели става все по-трудно да различат политическата линия на партията на Георги Първанов от тази на утвърдената левица. Това неминуемо се отразява на електоралния резултат на формацията на Първанов.

Структурата на политическите предпочитания в голяма степен възпроизвежда тази от предишната година. Ако на предстоящите избори тези резултати се потвърдят в значителна степен, можем с основание да предположим, че

ще бъде много трудно да се състави устойчива конфигурация за следващо мнозинство. 

Най-вероятно дори два политически субекта няма да са достатъчни, за да се гарантира подкрепа за следващо управление. Може би е дошло времето, когато под въздействието на граждански натиск политиците у нас ще бъдат принудени да сключват споразумения за управление открито пред лицето на обществеността и по този начин да се изграждат коалиции – върху изпълнението на определени ангажименти и политики, а не на базата на задкулисни договорки. 

Най-вероятно в близко бъдеще ще се наложи често да гласуваме, за да можем да изчистим политическата си система, смята Тончев.