"Лично аз съм сред хората, които са убедени, че след 20 години ще съжаляваме, че сме пропуснали възможността да сме енергийно независими, и че не сме се възползвали от един източник на енергия, който е сред най-щадящите природата - не замърсява и не унищожава безвъзвратно изчерпаемите енергийни ресурси, не зависи от климатичните капризи".
Това пише бившият премиер Симеон Сакскобургготски в мнение, публикувано на сайта му, под заглавие "Симеон II: За АЕЦ "Белене" - практично и далновидно".
"Стойността на тази енергия е по-ниска, бързо възвръща инвестираното. Дори и за неекспертите вече е ясно, че през 2050 г. в Европа, а и в целия свят, ще има сериозен енергиен дефицит", смята Сакскобургготски.
Според него "строителството на АЕЦ "Белене" е изключително важен въпрос за нашата енергетика и е нормално да има политически измерения, но превръщането му в инструмент за "стягане на партийните редици" или за "подготовка за избори" е най-малкото абсурдно".
"Трудностите, които днес съществуват за реализирането на проекта със сигурност са решими в бъдеще.
Всяко по-голямо начинание има един основен проблем - финансирането, особено в условия на глобална криза. Но нека не забравяме, че криза означава и възможност, шанс. Въпросът е дали ще съумеем да бъдем далновидни, дали най-сетне ще има визия за дългосрочно развитие, а не да променяме стратегически решения при смяната на всяко правителство.
Много страни са "възкръсвали" икономически със собствени сили, без някой отвън да ги "дърпа" или да им диктува как трябва да се развиват. Освен това колко други значими икономически проекти има България, че да се лишава от един толкова важен, при това, за който вече е вложила около 1 милиард и 300 хиляди лева", пише Симеон Сакскобургготски.
Той обяснява, че решението през 2002 г. да бъде продължено строителството на централата не е било хрумване на негово правителство.
"Извън икономическите, стратегическите и екологичните аргументи за това решение, има още два детайла, които някак в ожесточаването и оцветяването на спора, като че ли забравяме. Тогава аз посетих площадката и се убедих какви огромни средства държавата, т.е., гражданите, вече бяхме инвестирали от 1981 г. Толкова ли сме богати днес, че да се откажем от тази инвестиция с лека ръка?
И второ - тогава, през 2002 г., след 9-годишно прекъсване на строителството, площадката продължаваше да е в учудващо добро състояние, поддръжката е перфектна и днес, благодарение на българските специалисти, които през цялото това време са си вършили професионално и съвестно работата. Не е нужно да си особено голям специалист, за да си дадеш сметка, че използването на площадката за каквато и да е друга цел, e безумно и най-вече безотговорно разхищение на огромни средства", смята Сакскобургготски.
Той посочва, че Румъния вече е пуснала първите два ядрени реактора на АЕЦ "Черна вода" - през 1996 и през 2007 г., ЕС одобри строежа на трети и четвърти блокове, планирани да заработят през 2017 г. Друга съседна страна - Турция, също строи своя атомна електроцентрала. Отчитат, както своите растящи нужди от енергия (а това е тенденция в цял свят), така и важността на енергийната независимост. Такива проекти имат и Албания и Хърватия.
"Твърденията, че няма нужда от "Белене", защото няма кой да консумира енергията от централата, са несъстоятелни и, ако не злонамерени към страната ни, то най-малкото наивни.
Когато бе взето решението за размразяването на строежа, ръстът на икономиката в България бе 5-6% годишно. Ако тенденцията се беше запазила в региона, със сигурност можеше да се очаква дефицит на електроенергия. Единственото, което днес никой не може със сигурност да знае е дали докато се построи АЕЦ "Белене" няма да има нужда от още повече електроенергия. Една от реалните възможности бе да изнасяме енергия за Италия, която и до днес съжалява за решението да остане държава без ядрена енергетика. Ако нямаше пазар и бъдеще, дали Румъния щеше да строи "Черна вода"?", пита Сакскобургготски.
"Затова при провеждането на референдум е редно да оценяваме сериозно и отговорно АЕЦ "Белене", като една обединяваща и мотивираща цел, каквито бяха НАТО и ЕС. Без спекулации, с повече далновидност, и разбира се, без партийна оцветеност. Хората трябва да бъдат добре информирани и мотивирани от интереса на страната, а не от интересите на една или друга партия", пише в заключение той.
