Деница Сачева е родена на 2 ноември 1973 г. в гр. София. Завършва средното си образование в Езикова гимназия "Гео Милев" в гр. Добрич.
Завършила е Висше училище по туристически мениджмънт в Маастрихт, Холандия и Международен колеж по туризъм в Албена. Бакалавър по социална педагогика в Югозападен университет "Неофит Рилски", Благоевград, магистър по здравен мениджмънт на Университет "Проф. д-р Асен Златаров", Бургас.
Тя е също магистър (Cum Laude) по връзки с обществеността във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Преминала е курсове за обучение по социален маркетинг, връзки с обществеността, политически маркетинг, управление на социалното подпомагане и услуги, управление на външни ресурси и управление на риска във Великобритания, Холандия, Бразилия, Колумбия, Австралия и САЩ.
Започва кариерата си в Министерството на труда и социалната политика. По-късно Сачева е един от първите 10 служители на Националната здравноосигурителна каса, където работи като началник на дирекция "Международно сътрудничество, европейска интеграция и проекти". В периода 1999 - 2001 г. е началник на кабинета на министъра на здравеопазването д-р Илко Семерджиев.
Участвала е в екипа разработил и съставил Националната здравна стратегия 2001 – 2010 и План за действие към нея. Била е председател на Съвета на директорите на МБАЛ – гр. Хасково и Балнеологичен център "Камена" – гр. Велинград.
Работила е като консултант по над 15 международни проекта, финансирани от Европейската комисия, Световната банка и Американската агенция за международно развитие.
През 2001 г. Деница Сачева е основател и изпълнителен директор на PR агенция IntelDay Solutions - единствената българска ПР агенция, получила номинация за комуникационна кампания на ООН.
За своята правозащитна дейност Деница Сачева беше номинирана за наградите на Български хелзинкски комитет Човек на годината през 2012 г.
Деница Сачева е представител на Националния демократически институт на САЩ за България. Член на Управителния съвет на Фондация "За хората" - неправителствена организация в обществена полза. Тя е и председател на Управителния съвет на Международен институт по здравеопазване и здравно осигуряване (МИЗЗО).
Владее руски и английски език.
- Г-жо Сачева, освен кандидат-депутат от ДСБ, Вие сте и експерт по политически пиар, така че първият ми въпрос е какви са наблюденията Ви от началото на предизборната кампания, чуха ли политиците посланието на протестите?
- Ако говорим за началото на кампанията, отговорът на вашия въпрос е повече от очевиден - онези политически партии, които направиха скромни откривания, насочени конкретно към политическите послания, само те реално показаха, че са чули хората.
Повече от ясно е, че онези партии, които направиха бурни и шумни откривания, особено политическа партия ГЕРБ, която направи това почти севернокорейско изстъпление, както го нарече Иван Костов, в зала Арена Армеец - при подобни арогантни изпълнения гласът на народа очевидно не е бил чут.
Хората наистина, обикалям вече почти месец из страната, имат нужда от работа, имат нужда от доходи, имат нужда от сигурност, имат нужда от визия за бъдещето и всякакви изпълнения, които показват ярка демонстрация на харчене на хиляди левове за безсмислици повече дразнят, отколкото да създават някакъв смисъл.
- Кои са проблемите, които хората открояват на срещите с Вас, вие водите листата на ДСБ в Хасково?
- В Хасково, както и в цялата страна, на първо място като проблем се очертават доходите и безработицата и това, че хората нямат сигурност за утрешния ден. Фирмите не се чувстват сигурни, не чувстват подкрепата на държавата, по-скоро чувстват заплахата на МВР и заплахата на данъчните, корупция, необосновани проверки и други форми на бизнес агресия.
Така че основните проблеми, които чувам са точно тези: нямаме работа и средата, в която трябва да живеем не е сигурна. Затова и основните акценти, които ние искаме да предложим в нашата програма и решенията, които искаме да дадем са точно на тези проблеми.
- Един от акцентите в програмата на ДСБ е бедността, повишаване на доходите и понижаване на разходите за нормален живот. Какви ще бъдат вашите лични приоритети, ако бъдете избрана за народен представител?
- На първо място подобряване на бизнес средата в България, защото за мен в момента това е ключът към решаване на редица проблеми например създаването на работни места, защото бизнесът създава работни места. На второ място - промяна на движението на парите в държавата, защото към момента движението на парите в държавата е по-скоро в определени концентрични кръгове, като все по-ясно се вижда, че тези концентрични кръгове са между политици, монополисти и олигарси.
Движението на парите към малкия и към средния бизнес, към обикновения български гражданин е почти напълно спряло. Подобна схема на работа съвсем естествено блокира живота и развитието на цялата държава, така че едно от нещата - аз самата като собственик и управител на частна фирма знам много добре от личен опит какви са трудностите, с които малкият и среден бизнес се сблъсква, и едно от нещата, за които със сигурност бих работила е изграждането на такава поредица от мерки, които да подпомогнат развитието на малкия и среден бизнес.
Разбира се, тъй като съм много силно ангажирана със социалната тематика и със здравеопазването, бих работила и за създаването на една по-справедлива социална политика и за връщането на здравеопазването отново на едни европейски нива, към които то беше тръгнало да се развива през периода 1999 - 2001 г..Сега, за съжаление, това развитие бе блокирано от нездрави интереси и от некомпетентност за това какво представлява солидарно и пазарно здравно осигуряване.
- Вие сте един от първите служители в НЗОК, на какво, според Вас, въпреки че вече не работите там, се дължи тази ерозия в доверието към здравната каса, която наблюдаваме напоследък?
- Трябва да се върне отново солидарността в системата, защото НЗОК, искам да припомня, беше създадена на 15 март 1999 г. съвсем знаково - 15 март е европейският ден на потребителя.
Здравната каса беше създадена като обществена институция за потребителите на здравно осигуряване, не само за пациентите, но и за хората, които плащат здравни осигуровки, но не ги ползват, защото парите им отиват за заплащане на здравни услуги за други хора.
Още в самото начало на своето създаване НЗОК беше това, за което днес всички говорят - имаше квота на гражданите, на представителите на обществото, като тази квота се гарантираше чрез представителите на общините и на общинските съвети. Имаше 54 представители в Общото събрание, имаше много по-добро представителство, институцията беше наистина със заявка да бъде обществена и максимално много хора, които имат отношение към здравеопазването, да участват във вземането на решения.
Много пъти през годините ние сме говорили за това, че пациентът трябва да бъде в центъра на системата, че лекарите трябва да бъдат в центъра и т.н., но всъщност в центъра на една система трябва да бъде балансът на интереси на всички участници в нея. Да търсят баланса - това е и работата на политиците.
Балансите в здравеопазването във времето се нарушиха, касата се одържави, на практика стана придатък на държавата. След 2001 г. беше много силно манипулирана от Министерството на здравеопазването, през последните години - много силно от Министерството на финансите, директорът се избира от Народното събрание, т.е. изцяло политическо назначение, изцяло продукт на мнозинството.
Всичко това са много сериозни проблеми, които за хората изглеждат далечни, но всъщност, ако те искат да има справедливост, ако искат да получат здравната услуга, за която са платили и да не им се налага да плащат допълнително двойно-тройно и четворно, ако хората искат да спре даряването с есемеси на пари за лечение и да получават това, за което плащат трябва да започнем именно от там - от начина, по който е конструирана системата - система, която е силно политически зависима, система, в която държавата определя всичко, система, в която министърът на здравеопазването може да определи къде да отидат парите, а не смисълът, не нуждата, система, в която министърът на финансите може да национализира за една нощ 10-годишните спестявания на българските граждани – такава система не може да произведе обществено полезен продукт.
Национализацията на резерва на здравната каса е едно от явленията, които характеризират ГЕРБ по-скоро като комунистическа партия, отколкото като дясна. Да отклониш движението на 2,5 милиарда лева неминуемо създаваш сътресения не само в здравната, а и в други системи.
- От години помагате с лични средства и грижи за образованието на млади роми и за това по-късно да си намерят работа. Според Вас има ли нужда държавата да има специална политика към малцинствата, и по-специално за ромите?
- Ромската тема е наистина нещо, което е лично в моя живот, защото като дете съм отгледана от баба ми и дядо ми и когато бях много малка един ром спаси живота на моя дядо. Това беляза и бъдещото ми развитие.
Според моите собствени разбирания, ако някой ми е направил нещо добро, аз трябва да му отвърна поне с два пъти повече. Така че работя за роми и с роми вече повече от 17 години, имам разнообразен опит с тях и за разлика от много хора, които страдат от стигма, митове и предразсъдъци аз не нося подобни окови в главата си. Напротив срещам страшно много качествени хора от ромския етнос, които биха желали да се развиват, които искат да учат и които искат да допринасят за обществото със своя труд, със своите знания и умения.
Определено смятам, че трябва да има реална политика по отношение на интеграцията на тези хора, а не политика на хартия, каквато съществува в момента. Ние имаме множество стратегии, планове, но на практика почти нищо конкретно не се случва. Има отделни инициативи предимно на неправителствени организации, на външни международни организации, но цялостната политика в това отношение е сведена отново до намесата на МВР в техния живот.
Казвам това, защото през последните 3 г. национален координатор на ромската декада бе Цветан Цветанов, който знаем, че приоритетно разглеждаше ромите като криминален контингент. С подобен поглед върху нещата няма как да имаме развитие.
Това са една много голяма група български граждани, по официални данни 311 хил., а вероятно и много повече, и ние няма как да бъдем просперираща държава, ако 300 или 500 хил. души живеят зле, няма как да се случи това.
И в този смисъл повече хора в неравностойно положение трябва да получат шанс да излязат от системата на социалното подпомагане и да влязат в системата на пазара на труда, за да могат да допринасят достойно със собствения си труд и собствените си усилия за общото благосъстояние на всички.
Това се случва с много работа и това може да се направи само със смели политици и с политици, които обичат хората. Политици, които разглеждат хората като ресурс не биха могли да направят нищо полезно в тази насока.
