Информационно-разяснителната кампания за националния референдум с въпрос: "Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?" се открива на 27 декември 2012 г. и завършва в 24.00 ч. на 25 януари 2013 г.
В България това е първият национален референдум, който се произвежда след демократичните промени.
От 1878 г. до днес управляващите в България 11 пъти са обмисляли да питат народа
по държавни и общински въпроси, но реално произведените национални допитвания са само три, сочи справка на редакцията "Справочна информация" в БТА.
Първото предложение за референдум е направено през 1878 г. от Драган Цанков - лидер на Либералната партия - за формата на управление. Референдумът не се е състоял, защото въпросът е бил решен с Берлинския договор (1 юли 1878) и с приемането на Търновската конституция (16 април 1879).
Следващото искане за референдум е от 1908 г. - дали България да стане княжество, васално на Турция. Допитването не се е състояло, тъй като с обявяването на независимостта (1908 г.) въпросът е автоматично решен.
През 1909 г. Народното събрание приема "Закон за допитване до народа по общински работи". Според закона някои решения на общинските съвети, преди да бъдат изпълнени, трябва да се подлагат на одобрение от гражданите. Решенията се отнасят до изграждане на сгради за нуждите на общината, включително църкви и училища, изграждане на мостове, пътища и съоръжения, продажба и отчуждаване на общински недвижими имоти, използвани общо от населението, прокарване на водопроводи, канализация и др. Референдуми по общинските работи са произвеждани от 1909 г. до 1934 г., когато законът е отменен.
През 1914 г. е направено предложение за референдум
дали България да участва във войната и на чия страна
Допитването не се е състояло, защото са се противопоставили Александър Стамболийски, Драган Цанков и някои други лидери на партии.
При управлението на БЗНС по заповед на тогавашния министър на народното просвещение Цанко Бакалов е утвърден "Правилник за допитване до народа (плебисцит) относно учителите в основните училища" - публикуван в "Държавен вестник" от 1 май 1920 г.
Правилникът просъществувал една година, тъй като след него бива утвърден друг, предложен от новия министър на народното просвещение Стоян Омарчевски. Според тези правилници на допитване до народа е подлежала дейността на всеки учител в първоначалните и в прогимназиалните училища, ако предварително е поискано поне от една четвърт от имащите това право. Плебисцитът се извършвал чрез гласуване с бюлетини.
Целта на тези плебисцити била да се осигури контрол върху работата на учителите и известно демократизиране на просветното дело. Разликата между референдум и плебисцит е, че първият е по най-важни държавни политически проблеми, а вторият е с местно значение.
На 19 ноември 1922 г. се произвежда
референдум по Закона за допитване до народа за виновността на министрите
от кабинетите на Иван Евстратиев Гешов (16 март 1911 г. - 1 юни 1913 г.) на д-р Стоян Данев (1 юни - 4 юли 1913 г.) и на Александър Малинов (21 юни - 18 октомври 1918 г.) за обявените и водени войни и за последвалите ги национални катастрофи през 1913 г. и 1918 г.
Допитването се извършва чрез гласуване с два вида бюлетини - черни, с които ще се гласува за "невиновен", и бели - за "виновен". Ако резултатът от гласуването е мнозинство за "виновни", министрите от трите кабинета се съдят от Държавен съд. Бялата бюлетина съдържа имената на 22-ма бивши министри.
Законът за референдума утвърждава Постановление на Министерския съвет от 24 септември 1922 г. за арестуване на министрите от кабинетите на Стоян Данев и на Александър Малинов и за налагане на възбрана върху имуществото им.
Така още на 26 септември 1922 г. министрите от кабинетите, управлявали България през 1912-1913 г. и 1918 г., са арестувани, преди да бъдат обвинени. Допитването за виновността им е направено на 19 ноември 1922 г. по настояване на народа да бъдат наказани виновниците за първата (1913 г.) - и за втората национална катастрофа (1918 г.) и поради необходимостта да бъде парирана дейността на Конституционния блок.
От 926 490 избиратели, участвали в референдума, 647 313 гласуват с бялата бюлетина, 223 584 - с черната, а 55 593 бюлетини са недействителни. На 13 февруари 1923 г. е обнародван Закон за съдене на министрите от правителствата на на Иван Евст. Гешов, на д-р Стоян Данев и на Александър Малинов.
През март 1923 г. на основание на допитването те са предадени на държавен съд. След преврата, организиран на 9 юни 1923 г. от Народния сговор и Военния съюз, с който е свалено правителството на Александър Стамболийски, министрите са пуснати на свобода, преди да им бъде предявен обвинителен акт.
През 1941 г. е имало предложение за референдум, насочен против настъплението на германския фашизъм и за неутралитет на България, който не се е състоял, тъй като срещу инициаторите му са организирани процеси и мнозина са изпратени в затворите.
След 9 септември 1944 г. възможност за местни референдуми съществува в
Закона за намаляване на броя на кръчмите и ограничаване на пиянството
Според негови текстове допитване до жителите на общината за затваряне на кръчмите се извършва, когато Общинският съвет реши, или когато една трета от избирателите подпише предложение до областния директор.
То може да се произведе за всички селища в общината или само на отделни населени места и се извършва по реда на закона за избиране на народни представители за обикновено Народно събрание.
Ако 60% от подадените гласове са за затваряне на кръчмите, счита се, че населението е решило тяхното затваряне. В този случай областният директор разпорежда по административен ред да бъдат закрити всички кръчми в общината.
На 8 септември 1946 г. се произвежда референдум въз основа на гласувания от 26-ото Народно събрание Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяването на Народна Република България и за свикване на VI Велико народно събрание.
Проектозаконът е внесен от Министерския съвет на 25 юли 1946 г. и е приет на следващия ден единодушно на първо четене с поименно гласуване от 244 народни представители.
Референдумът за премахване на монархията е произведен на 8 септември 1946 г, като от 4 509 354 гласоподаватели в него участват 4 132 007 (91,63%).
92,72% от гласувалите са за република, а 4,37% - за монархия
На 16 септември 1946 г. България е обявена за Народна република.
С мотива, че с референдум не може да се променя формата на държавно управление, на 22 декември 1998 г. бившият главен прокурор Иван Татарчев внася искане до Конституционния съд за установяване на противоконституционност на закона от 1946 г., но Конституционният съд отказва да направи това.
През март 1968 г. Петото Народно събрание избира комисия за изработване на проект за Конституция на Народна република България в състав от 78 депутати под председателството на Тодор Живков.
Специален пленум на ЦК на БКП одобрява основните положения в текста и излиза с предложение проектът да бъде публикуван за всенародно обсъждане. В периода на обсъждането са направени повече от 14 000 предложения за промени в текста на конституцията.
Новата редакция е одобрена от парламента на 8 май 1971 г., и
е взето решение конституцията да бъде приета чрез референдум
Приет е и специален закон за произвеждане на референдума за приемане на новата конституция.
В допитването участват 99,7% от 6 174 635 гласоподаватели като 99,66% от тях са "за" приемането на конституцията. Резултатите са обявени на 18 май 1971 г. на тържествено заседание на последната сесия на Народното събрание.
Конституцията е публикувана в "Държавен вестник" на същата дата и влиза в сила.
На 28 май 1991 г. Седмото Велико народно събрание (ВНС) приема решение да се извърши на 6 юли 1991 г. народно допитване за формата на държавното управление - република или монархия.
На 5 юни 1991 г. обаче ВНС се отказва от произвеждане на референдума.
