Това заяви президентът Георги Първанов пред български журналисти в Брюксел, където е на посещение, след срещите си днес следобед в Европейската комисия.
Не случайно основна тема на срещата ми с комисаря по енергийните въпроси Гюнтер Йотингер бе как България да бъде част от усилията на ЕК и европейските институции за повече гаранции за енергийна сигурност в ЕС, разказа държавният глава.
Двамата са обсъдили теми от дневния ред в българската ядрена енергетика - като например да бъде одобрен регламентът на Съвета за изплащане на допълнителните компенсации заради спирането на блокове в АЕЦ "Козлодуй". Според Първанов "това не би трябвало да бъде поставяно под съмнение".
Във връзка с проекта за АЕЦ "Белене" той отбеляза, че никой не е изразил притеснение от осъществяването му с руски капитали.
Президентът смята, че делът на ядрената енергия в европейския и световния енергиен микс неизбежно ще се увеличава, това е перспективата, която се утвърждава и в европейските институции. Подобен акцент се поставял и от сегашното испанското председателство.
"Като става дума за ядрената енергетика, повечето от страните, които и досега залагат на нея, вече увеличават или имат намерение
да увеличат проектната работа на своите реактори
На този етап не може да се коментира повече, преди да е ясен основният стратегически инвеститор за "Белене" или решенията, които предстоят пред българското правителство", изтъкна още той.
Президентът Георги Първанов е останал впечатлен от постановката в състоялите се разговори, че сега в ЕС се гледа равностойно на газовите проекти "Южен поток" и "Набуко".
Президентът е поставил още въпроси, които смята за особено важни за страната ни, като например преноса на компресиран газ от Азербайджан през Черно море.
"Надявам се този проект да получи европейско разбиране и подкрепа, тъй като може да осигури до 4 млрд. куб.м газ. Това е малка, но реална стъпка в усилията за диверсификация на енергийните източници", изтъкна той.
Друг обсъден проект е свързан с необходимостта при развиване на енергетика от възобновяеми източници да се запази максимално и съществуващото потребление на въглища, като същевременно се спазват екологичните изисквания.
"Това е много перспективна тема, по която могат да се правят изследвания, а защо не и да се реализират проекти в България, където производството на енергия от въглища има немалък дял. То трябва да се съхрани, като се модернизира", убеден е президентът Георги Първанов.
Във връзка със състоялата се аудиенция при белгийския крал Албер Втори
държавният глава отбеляза, че "този род срещи не се коментират много, но бих искал да кажа, че Негово Величество е много добре настроен към България".
Двамата са подчертали, че двустранният политически контакт се отразява много ползотворно на икономическите ни отношения, един от върховете в които е посещението на белгийската икономическа делегация, начело с престолонаследника принц Филип.
Станало е дума и за конкретните параметри на белгийските инвестиции "втора вълна" в България, за доброто взаимодействие между двете страни в сферата на сигурността - като съвместната охрана на летището в Кабул, както и за културните връзки между двете държави.
Негово Величество прояви интерес към ситуацията на Балканите с акцент върху политиката за енергийна сигурност, изтъкна още Първанов.
На срещата с българския комисар Кристалина Георгиева двамата са коментирали най-актуалната задача пред нея - обстановката в Хаити, за където тя ще замине съвсем скоро.
Помолих я "да открадне" модела на някоя от развитите страни
за преодоляване на ситуации при бедствия и аварии, който евентуално да бъде приспособен към българските условия, разказа Първанов.
Запитан за виждането му за мястото на България в ЕС три години след предишното му идване в Брюксел, президентът изтъкна:
"Тогава имаше повече ентусиазъм, много високи очаквания, а сега оценката е реалистична. Това, което е важно да се знае и което е смисълът на моята визита тук, е не толкова да се занимава Брюксел с нашите български проблеми, а да се обсъждат заедно общите проблеми на ЕС."
Източник: БТА
Последвайте ни
