Първанов: Данъците не бива да се променят

В с словията на българската криза задачата на деня трябва да бъде насочена към подобряване събираемостта на данъците, а не към тяхната промяна, заяви президентът Георги Първанов.

Промяната сега би била ненавременна - и заради проблеми в администрирането, и заради сигналите към бизнеса, каза държавният глава, като откри дискусия по Четвъртия годишен икономически доклад за държавния глава на тема "Световната финансово-икономическа криза и България".

Докладът е изготвен от екип от учени и експерти от академичната общност, и е в рамките на форума "Български дебати".

Георги Първанов подчерта, че

докладът е за президента, а не на президента.

Дали ще се възприеме нещо от този доклад от президентската институция - решавам аз. Дали правителството ще хареса някоя идея, е тяхна работа", заяви Първанов.

Той смята, че като програма минимум целта е постигната - да се предизвика дискусия, която да очертае различията, да ги обоснове, да подскаже възможните допирни точки, за да подпомогне консолидацията на българската позиция по кризата.

Държавният глава призова за дебат по същество и да бъдат отклонени тезите за "скрити" замисли на президентската институция, за това, че президентът се занимава с несвойствени работи, че имал своя политически проект и затова прави подобна дискусия.

„Правил съм го преди шест години, правил съм го при три правителства и го правя, защото смятам, че има нужда от това, че това е същностният дебат - за политиката, за управлението, дебат, който е необходим на българското общество, в който сблъсъкът е на идеи, не на интриги", каза Георги Първанов.

Имайки предвид противоречивите коментари на доклада от началото на тази седмица, президентът каза, че е „трудно да се намери консенсус по икономическата и социалната политика, но може да се върви към един общоприемлив програмен инструментариум".

Той добави, че използва форума, за да зададе своите въпроси, които са важни за институциите. Ясно е, че процесите у нас се развиват като резултат от световната криза, това, което не ни достига, е анализът как тя се развива в българските условия, в българската специфика по отделните сектори, как се отразява на отделните региони в страната, посочи президентът.

Според Първанов анализът на неговия екип щял да позволи да се отговори на въпроса дали сме стигнали дъното на кризата, каква е реалната ситуация, коя би била вярната прогноза за края й.

Също така - каква е ролята на държавата, какви са възможностите, които би създало споразумение с МВФ и какви проблеми ще предизвика то, доколко може да има антикризисна стратегия, при положение, че няма стратегия изобщо, след като 20 години правителствата не са изработили общоприемлива стратегия за икономическото развитие, кога някакъв брой антикризисни мерки се превръщат в план или в стратегия.

Георги Първанов иска да чуе

доколко е антикризисна мярка да се даде подкрепа на идеята за балансиран бюджет.

Президентът гласува за балансиран бюджет и няма право на политика, различна от правителството по бюджетните въпроси - и заради Конституцията, и заради разбирането ми за държавност, каза Първанов.

За да подпише убедено закона за бюджета, държавният глава иска да чуе аргументите "за" и "против", за това каква ще бъде социалната цена на балансирания бюджет, особено за здравеопазването, образованието и останалите системи.

Той бил склонен да се съгласи, че новият модел, който е безусловно необходим на българската икономика, макар и твърде закъснял, трябва да бъде изграждан в това число и с цената на непопулярни мерки, още сега, в разгара на кризата, ако това е разгарът.

„От 2002 г. досега категорично съм заявявал и съм го доказвал в политиката си, че подкрепям и ще подкрепям непопулярните мерки на всяко правителство, независимо от партийния му облик, но стига тези мерки да са оправдани, стига да е ясно какво, защо и как го правим", заяви президентът Първанов.

На държавния глава му се струвало, че обявеното обсъждане на доклада е ускорило изработването и обявяването на правителствения план за действие.

Сред присъстващите на представянето в НДК бяха вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, управителят на БНБ Иван Искров, депутати, икономисти, учени, представители на държавни институции, кметове, ръководители на синдикати и работодателски организации, на граждански сдружения, студенти.

Излизането на България от кризата зависи най-много от макроикономическите и фискални политики на правителството, заяви министърът на финансите Симеон Дянков.

Той каза, че харесва подготвения за президента доклад, защото в него са набелязани някои неща, които трябва да се предприемат след излизането на страната от кризата. Но

според Симеон Дянков данъчните предложения в доклада са "план Жан Виденов 2".

В интервю за БНТ преди откриването на форума в НДК вицепремиерът каза, че идеите за промени в данъчната система в доклада ще доведат срив в бюджета на държавата, а икономическата криза ще се удължи поне с 2 години.

"Всяка от шестте мерки е лоша по време на криза, а половината - и извън криза", каза Дянков.

В отговор на въпрос кои точно предложения той беше характеризирал емоционално преди дни като "малоумни", Дянков потвърди, че е малоумно в условията на дефицит да има промяна в данъчната политика.

В НДК той каза, че в доклада има визия за България, не само за този момент, но и за това как би трябвало да изглежда страната след 10 или 20 години, както и някои основни насоки на това развитие.

„Харесва ми, че в този доклад е отбелязано, че излизането на България от кризата зависи най-много от макроикономическите и фискални политики на правителството, каза министърът и цитира основните приоритети, отбелязани в документа - постигането на балансиран бюджет и социална защита на безработните. "Това е задача минимум за излизането от кризата", заяви Дянков.

За разлика от други държави в Европа и в света, които могат да си позволят няколко години да влязат в големи дефицити, България това не може да си го позволи, защото е в условие на валутен борд, отбеляза министърът.

Вторият приоритет, с който също съм съгласен, е защитата на доходите на безработните, заяви той. И допълни, че е необходимо да се предприемат такива антикризисни мерки, чрез които по-малко хора да останат без работа.

 Дянков коментира идеята от доклада за въвеждане на необлагаем минимум от 1000 лв. така: "Веднага хората, които получават 1200 лв. ще се скрият на 999 лв."

Освен намаляване на бюджетните приходи тази мярка ще доведе до увеличаване на сивата икономика. "1000 лв. необлагаем минимум ще удари бюджета с 2.3 млрд. лв.", посочи финансовият министър.

Той изрази учудване, че темата за необлагаемия минимум се повдига отново сега, след като именно кабинетът "Станишев" го премахна.

Антикризисната програма на сегашното правителство е разчетена за 9 месеца - до 1 май 2010 г., каза Дянков. Очакваме тогава България да започне да излиза от кризата и това е дата за отчет на 82-те мерки, които сме набелязали, прогнозира той.

Според Дянков няколко сектора ще спечелят от кризата - енергетиката - чрез алтернативните енергийни проекти, чиято ефективност най-после ще се разбере, експортноориентираните и иновативните производства.

"Досега реално износът е бил на база много енергоемко производство. По данни за август нови сектори започват да определят България навън", каза той.

Дянков отбеляза , че 16 държави в ЕС намаляват осигурителните вноски в условията на криза. Тази планирана мярка на кабинета се оспорва от синдикатите.

Запитан за изказваните опасения, че с освободения финансов ресурс работодателите ще "обновят автомобилния си парк" вместо да запазят работни места, Дянков отговори: "В интерес на работодателите е да запазят работниците си, а не да ги съкратят и след време да търсят нови. Тази година със 70% са намалели покупките на луксозни автомобили, така че опасенията, че там ще отидат парите, не се потвърждават".

Дянков отрече твърдения, че пенсионната възраст ще се увеличи на 68 години, от сегашните 63 за мъжете и 60 за жените. Той обясни, че изравняването на възрастта за пенсиониране на двата пола на 63 г., както вчера обяви министърът на труда и социалната политика Младенов, е мярка, която ще премахне дискриминацията между мъжете и жените, включително и в икономически план.