Това съобщават от НЦИОМ на основата на данни от национално представително проучване, направено от 3 до 10 декември сред 1000 души.
Общо 37% от българите одобряват работата на правителството през декември - с 5% по-малко спрямо ноември.
Министерският съвет е одобряван най-вече от хората на възраст между 40 и 49 години, от високообразованите, от хората със стандарт на живот над средния, както и от симпатизантите на ГЕРБ и на "Атака".
В сравнение с ноември с 3% расте и делът на неодобряващите работата на кабинета.
В края на годината половината българи - 49%, са скептично настроени към управлението на екипа на премиера Бойко Борисов. Отрицателни нагласи има сред най-възрастните, сред нискообразованите, сред жителите на селата.
Оценките за работата на правителството се влияят и от политическите пристрастия, като най-критични са симпатизантите на БСП, на ДПС и на Синята коалиция. Симпатизиращите на Синята коалиция се отдръпват, отчитат социолозите.
Докато през ноември съотношението между одобрението и неодобрението на десните за правителството е било 46 към 38%, в момента то е 14 към 60%.
Зачестилите критики към правителството от съпредседателите на Синята коалиция влияят на оценките на сините симпатизанти, е обяснението на НЦИОМ.
Премиерът Борисов остава встрани от негативите на ГЕРБ, отбелязват социолозите. Около половината от одобряващите премиера в същото време одобряват и правителството.
Това, според социолозите, означава, че в общественото мнение съществува разграничителна линия между начина, по който се възприема работата на премиера и свършеното от неговите министри.
Стойностите на одобрението за дейността на премиера не се променят през последните три месеца и с рейтинг от 59% Борисов продължава да бъде най-одобряваният български политик. Без промени спрямо ноември остава и неодобрението за неговата работа - 32%.
Министрите, които губят одобрение, са повече от онези, които печелят,
отбелязват от НЦИОМ. През декември най-одобряваните министри са Цветан Цветанов - с 55% одобрение, Росен Плевнелиев - 52%, Мирослав Найденов - 48%. Министърът на вътрешните работи и министърът на регионалното развитие и благоустройството запазват без промяна одобрението за дейността си от предходния месец, според НЦИОМ.
За последния месец министър Мирослав Найденов губи 5% одобрение, но остава в групата на най-популярните министри. Скандалите понижават рейтинга не само на ресорните министри, но и цялото правителство, добавят социолозите.
Непосредствено след водещите по одобрение министри се нареждат Николай Младенов - 41%, Вежди Рашидов - 31%, Трайчо Трайков - 30%, но при тях се регистрира спад на одобрението и ръст на неодобрението.
Най-ниско одобрение за работата си през декември получават министрите Стефан Константинов, Томислав Дончев, Тотю Младенов, Нона Караджова и Александър Цветков.
Най-висок спад бележи рейтингът на одобрение на министъра на културата Вежди Рашидов - с 8%. От ноември досега най-голям ръст - от 3,2%, бележи одобрението към работата на министъра на отбраната Аню Ангелов.
Новият министър на здравеопазването Стефан Константинов, макар и все още недостатъчно познат, добавя 2% одобрение, но и през декември неодобрението към работата в здравния сектор расте по-бързо от одобрението. Според социолозите върху това влияят и скандалните разкрития около лекарите от болницата в Горна Оряховица.
Общо 48% одобряват през декември работата на полицията, която продължава да бъде най-одобряваната институция, въпреки че положителните оценки за нейната работа намаляват с 6% в сравнение с ноември. С 5% нараства неодобрението към МВР- от 34 на 39%. За последния месец с шест процента се увеличава одобрението към армията - от 38 на сто на 44%. За първи път от началото на годината се отчита
ръст на одобрение и към дейността на съда от 13 на 18%,
а неодобрението към съдебната власт намалява от 69 на 64%. Все още съдът се ползва с най-високо неодобрение и с най-ниско одобрение в сравнение с останалите институции, отбелязват социолозите. Одобрението към дейността на Народното събрание намалява с 2% спрямо ноември и сега е 21%. Неодобрението остава високо - 63%.
Най-често одобряват работата на парламента образованите жители на областните градове, а най-силно е неодобрението сред хората на възраст над 40 години, сред заетите в сферата на частния бизнес и сред симпатизантите на Коалиция за България.
Обществените преценки за работата на председателя на Народното събрание остават без значими промени през последните три месеца. Одобрението за дейността на Цецка Цачева се повишава от 31% през ноември на 32% през декември, като за същия период с 4% расте неодобрението.
Българите са разделени в отношението си към президента,
посочват социолозите. Държавният глава е одобряван от 45% от гражданите, а неодобрението за работата му е 45%. С един процент повече спрямо ноември са българите, които одобряват работата на Георги Първанов.
През декември одобрението за Първанов сред симпатизантите на БСП е намаляло със 7% спрямо ноември и в момента е 83%, което, според социолозите, може да е резултат на нееднозначни оценки сред социалистите за гражданската инициатива АБВ.
Лидерите на БСП Сергей Станишев и на "Атака" Волен Сидеров остават най-одобряваните ръководители на парламентарни групи и през декември - съответно с рейтинги от 24 и 22%. В сравнение с ноември, Волен Сидеров увеличава одобрението за дейността си с два процента, а Сергей Станишев - с 1%.
Неодобрението и към двамата намалява с по два процента. Искра Фидосова отново е най-одобряваният съпредседател на парламентарната група на ГЕРБ. През последния месец с два процента се повишава одобрението за Красимир Велчев - от 17 на 19%, а с по 1% - за Искра Фидосова и за Тодор Димитров.
Има известен спад в одобрението за работата на съпредседателите на парламентарната група на Синята коалиция. Иван Костов е одобряван от 12%, което е с 4% по-малко спрямо ноември. Мартин Димитров е одобряван от 15% - с 2% по-малко от ноември.
Българите посочват 39 имена, запитани от НЦИОМ кого биха издигнали за президент
на България, ако зависеше от тях. На първо място сред споменатите имена - посочен от 14%, за президент е номиниран премиерът Бойко Борисов.
Българският еврокомисар Кристалина Георгиева се изкачва през декември на второ място в предпочитанията на българите за президент - с 12%.
7% биха издигнали за държавен глава вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов.
Лидерът на "Атака" Волен Сидеров е предпочитана кандидатура от 3% от интервюираните. Също 3% биха издигнали за президент лидера на БСП Сергей Станишев.
За 2,4% предпочитан кандидат-президент е бившият еврокомисар Меглена Кунева, 1,1% - лидерът на ДСБ Иван Костов, 1,1% - депутата на БСП Стефан Данаилов, 1% - лидера на ДПС Ахмед Доган.
Общественото мнение няма фаворити за бъдещ президент извън утвърдените имена
в политическата публичност, обобщават социолозите. Те констатират, че българите са по-склонни да възпроизвеждат партийни нагласи, отколкото да се ангажират с имена на предпочитани кандидати за държавен глава.
36% от анкетираните - точно колкото са привържениците на ГЕРБ, биха искали президент да стане подкрепеният от тази партия кандидат. 11% биха подкрепили онзи, когото посочи БСП, 5% предпочитат кандидат на "Атака", а 3% - на Синята коалиция. Към сегашния момент партийните централи могат изцяло да разчитат на лоялността на своите поддръжници при "спуснато отгоре име", коментират от НЦИОМ.
Социолозите обаче прогнозират, че с приближаването на изборите все по-важна ще става задачата за определяне на кандидатура, която да може да събере максимално широка подкрепа и от електорати на други партии.
На въпрос "На коя политическа сила симпатизирате", 36% посочват ГЕРБ, 15% - БСП, 9% - ДПС, 5% - "Атака", 3% - Синята коалиция, по един процент - РЗС и НДСВ, а 0,5% - АБВ.
28,5% декларират, че не симпатизират на никоя партия. Социолозите изчисляват, че от парламентарния вот през 2009 г. досега ГЕРБ запазва три четвърти от поддръжниците си, ДПС - 90% , "Атака" - две трети, а Коалиция за България и Синята коалиция - по 80% от привържениците си от 2009 г. През декември
66% от българите са оптимисти, че правителството ще изкара пълния си мандат,
докато 14% са на обратното мнение. Това показват данни от изследване на НЦИОМ, направено между 3 и 10 декември сред 1000 души.
За последните шест месеца с 5% намалява делът на хората, според които правителството ще изкара пълния си мандат, а с три процента се увеличават онези, според които кабинетът няма да изкара мандата си.
По-убедени в шансовете на кабинета да оцелее до края на мандата си са представителите на елитните обществени прослойки - хората в трудовоактивна възраст, високообразованите, жителите на столицата и заможните.
Това означава, че политиките на кабинета се отразяват на хора, които формират общественото мнение, коментират от НЦИОМ. Позицията, че правителството ще завърши успешно мандата си, споделят 89% от поддръжниците на ГЕРБ и от 78% от тези на "Атака". Дори сред симпатизантите на опозиционните политически формации надделява мнението, че кабинетът ще изкара докрай управленския си мандат, добавят от НЦИОМ.
Според проучването общественото мнение изглежда разколебано в отговор на въпроса дали хората гледат с надежди или с притеснения на управлението на ГЕРБ. Общо 45% гледат по-скоро с надежда на управлението, а 42% - по-скоро с притеснения. За последните шест месеца с 13% намаляват българите, които гледат с надежда на управлението и с 11% нараства делът на онези, които изпитват притеснения.
Въпросът за личните шансове на хората се превръща в ключов фактор, който влияе пряко върху отношението им към правителството, отбелязват социолозите.
Половината българи очакват новата 2011 г. да бъде по-хубава за страната
от отминаващата 2010 г. Три пъти по-малко са онези, които очакват тя да бъде по-лоша. Оптимисти за предстоящата година по-често са младите - на възраст между 18 и 29 години, както и трудовоактивните - между 40 и 49 години, високообразованите, представителите на интелигенцията и на частния бизнес, жителите на градовете-областни центрове, заможните, както и симпатизантите на ГЕРБ и на "Атака".
Общо 16% от интервюираните изразяват опасения, че идващата 2011 г. ще бъде за България по-лоша от настоящата, а 15 на сто са скептичните за бъдещата 2011 г. в личен план.
Сред очакващите 2011 г. да бъде по-лоша от отиващата си година преобладават хората на възраст над 59 години, нискообразованите, живеещите в селата, ромите и бедните.
Две трети от анкетираните, които гледат на управлението на ГЕРБ с надежда, очакват новата година да бъде по-добра за страната от отминаващата 2010 г. Съвсем различна е картината при онези, които гледат с притеснения на управлението - едва една трета от тях очакват новата година да бъде по-добра за България от старата.
Източник: По материали от БТА
Последвайте ни
