Татяна Дончева напуска политиката. Емоционално, по женски. Прецакваш всичко за едно четвърто място в листите на БСП. Е, и какво от това.
Тази жена няма да бъде запомнена с нищо градивно и позитивно в некратката си политическа кариера.
Ще липсва на един-двама журналисти, които бяха свикнали с нейните вечни скандали. Но аз дълбоко се съмнявам, че устатата Татяна си тръгва окончателно.
Според мен тя ще се върне съвсем скоро. Още за парламентарните избори.
Шило в торба не стои. Дончева без публика - също.
Нейната липса няма да ни донесе покой за дълго. От хора като червената комета в политиката не се ражда нищо.
Такива политически индивиди живеят от енергията на скандала и разрушението. Враг винаги ще се намери.
Ако не е Първанов, ще е Станишев, ако не е Румен Петков - ще бъде Бойко Борисов, а преди това беше Костов.
Когато противниците навън привършат, все ще се намерят мишени в собствената партия.
Накрая бат Серго й намери цаката и направо я изхвърли от играта. Днес Татяна каза, че колелото се върти. Днес си на върха, утре си в прахта.
Много е права. Историята се повтаря. Този път като фарс.
През 2001 тя изпрати Първанов на Дондуков, за да се отърве от него на Позитано. Сега Първанов ужким я изпрати на влака за Брюксел, за да се отръве от нея, но в последния момент крайната гара се оказа Трявна.
Татяна не успя да надиграе най-големите играчи в партията си.
Има нещо, за което на финала тя се оказа права. Политиката в България стана повече реклама и шум, отколкото работа в полза на хората.
Истината е, че Дончева не прави изключение. Тя по нищо не се различава от хората, които критикува. Само знае да вдига шум и нищо не върши.
