Д нес е първото заседание на парламента след евроизборите. То започна в 9 ч., след като се събраха достатъчно депутати за кворум.
В дневния ред на депутатите са дебатите по поискания от ГЕРБ вот на недоверие на тема "Енергетика”.
Пред Народното събрание в 9 ч. бе обявен и протест, но през сградата на парламента след този час нямаше почти никой.
Дебатите на "енергийния" вот на недоверие срещу кабинета на Пламен Орешарски ще се проведе от 11.30 часа в Народното събрание, гласи дневния ред на парламента, обявен на сайта.
Премиерът не беше днес тази сутрин в пленарната зала поради планирано посещение в Рим. Председателят на НС Михаил Миков заяви, че понеже Орешарски иска да участва в разискванията, те ще започнат в 11:30.
В началото на заседанието в декларация ГЕРБ поиска оставката на кабинета и премиера Пламен Орешарски още днес
Правителството получи национален вот на недоверие на 25 май, заяви от трибуната на НС народният представител от ГЕРБ Цвета Караянчева, цитирана от БГНЕС.
"Изборите показаха, че не получиха обществено доверие, за да продължат да управляват страната. Днешното мнозинство стигна до властта с измамата Костинброд, от преди 3 дни стана ясно коя партия има най-много гласове", заяви Караянчева.
"Призоваваме Орешарски да подаде оставката си с цялото достойнство, на което е способен. Отказът е злоупотреба с властта', заяви депутатът от ГЕРБ. Тя призова и "Атака" да преосмисли решението си, която поред ГЕРБ подкрепя това правителство против принципите си, а ДПС да преосмисли участието си в днешното управление, без да чака. Призоваваме всички честни хора в БСП да признаят, че получиха мястото си в този парламент с измамата Костинброд, заяви още Караянчева и за пореден път призова към предсрочни избори.
"Всеки ден от това управление е път към националната катастрофа. Една година България споря развитието си и реформите си. Това не може да продължава. Една година прах в очите на хората, докато се уреждат партийни и лични интереси, каза тя ПП ГЕРБ няма да участва в консултации, преговори с нито една от партиите, които пряко подкрепят правителството, докато не приемат оставката му. ПП ГЕРБ не иска власт за себе си на всяка цена, а бързи и честни избори, на които гражданите да кажат кого искат в управлението. Всяка друго решение ще тълкуваме като спекулация и би ни водило към национална катастрофа', добави Караянчева.
Искането за вот на недоверие бе внесено от ГЕРБ на 16 май и трябваше да се разгледа на извънредно заседание насрочено за 23 май, припомня БГНЕС. Два дни преди изборите за европейски парламент обаче депутатите от мнозинството не отидоха на работа и Народното събрание не успя да събере необходимия кворум от поне 121 депутати, за да заседава извънредно.
След проваленото заседание миналия петък от своя страна "Коалиция за България" и ДПС гарантираха, че имат своите аргументи и отговори на всички поставени въпроси за водената енергийна политика, но ще ги защитят по време на дебатите в спокойна обстановка и без темата да бъде политизирана предизборно.
Пет основни мотива представи опозицията за четвъртия вот на недоверие към кабинета "Орешарски" – липса на визия в енергийния сектор, груба намеса в работата на независимия регулатор ДКЕВР, огромна задлъжнялост и ниска ликвидност между всички участници в енергийната система, липса на прозрачност и публичност при взимането на решения в енергийния сектор и провал на проекта "Южен поток".
В изборната нощ, след победата Бойко Борисов постави под въпрос провеждането им, като заяви, че няма смисъл от дебати, защото след поражението на социалистите, кабинетът трябвало сам да подаде оставка незабавно.
До този момент ГЕРБ са внесли 3 вота на недоверие към правителството на Пламен Орешарски. На 2 октомври 2013 г. народните представители отхвърлиха първия вот на недоверие към кабинета "Орешарски", внесен от Бойко Борисов и група депутати от ГЕРБ. Тогава 111 депутати бяха "против", 86 "за", 20 се въздържаха. Мотивът тогава бе за провал на правителството в областта на инвестиционното проектиране.
На 10 октомври 2013 г. депутатите от ГЕРБ внесоха втори вот. Този път заради провала в политиката на регионалното развитие и инвестициите. На 17 октомври вотът бе отхвърлен.
Трети вот на недоверие бе внесен от ГЕРБ за политиката на кабинета в сектор "Сигурност". И този вот не мина. Гласуването беше на 12 февруари 2014 г. Със 116 гласа "против", 93 – "за" и 8 - "въздържали се" депутатите отхвърлиха вота.
криза, която тихо расте" />
