Ако парламентарните избори бяха през март, пет политически формации със сигурност щяха да вкарат свои депутати в 41-вото Народно събрание.
Според поредното проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) те са ГЕРБ - 27%, БСП - 19%, "Атака" - 11%, Коалицията СДС-ДСБ - 7% и ДПС - малко под 7%.
Според НЦИОМ ГЕРБ е с най-силни позиции сред хората в активна трудова възраст, живеещите в градовете - областни центрове, със стандарт на живот около и над средния, както и сред високообразованите избиратели.
За БСП и според това проучване ще гласува постоянното твърдо ядро - мотивиран и мобилизиран електорат.
За „Атака” са готови да гласуват нискообразовани и бедни хора на възраст над 40 години. Над две трети (69%) от гласувалите за „Атака” през 2005 г. биха повторили вота си. При тях се наблюдава най-нисък дял на разочаровани от своята партия в сравнение с останалите – 20%. Днес електоратът на „Атака” е силно мобилизиран, 84% не биха се поколебали в решението си в изборния ден.
Макар и с малка разлика, която попада в обсега на възможната статистическа грешка, за първи път обединението на потенциалните избиратели с десни убеждения - СДС и ДСБ - показва резултат по-висок от непроменящия се резултат на партията на Ахмед Доган.
89% от подкрепилите ДПС през 2005 г. биха го направили и сега. ДПС остава партията с най-голямо твърдо ядро.
За новата дясна коалиция са готови да гласуват предимно млади хора, високообразовани, заможни и живеещи в столицата. Според анализаторите на НЦИОМ данните показват, че освен ожесточена борба за първото място, може да се очаква и тежка битка за третото и четвъртото място.
Почти две трети (64%) от симпатизантите на коалицията СДС-ДСБ, през последните три години са гласували по един и същи начин – за десни формации. Подкрепата за новата коалиция в СДС продължава да е по-малка отколкото сред симпатизантите на ДСБ.
12% от българите се самоопределят като много интересуващи се от политика, а други 59% като интересуващи се, но не много.
Пълна дистанция от политиката декларират 30%. Сред крайно апатичните попадат младите избиратели, хората от малките градове и селата. Сред най-много интересуващите се от политика са избирателите на десните партии и на БСП.
Изследването е извършено по метода на полустандартизирано интервю в периода 20-26 март. Направени са 1250 интервюта в 86 населени места.
