Чужденците трудно биха могли да свържат София с някаква определена представа. Поради което не е никак чудно, че сега градът се опитва да си придаде по-ясен профил, пише авторът Франк Щир.
Според него "София е симпатично градче с компактен център, предразполагащ към разходки, и с безкрайни предградия, ефектно обрамчени от високи планини".
Авторът е особено впечатлен от амбициозните планове на Вежди Рашидов да реформира основно музейната среда в София, включително и чрез създаването на така наречения "български Лувър".
Наскоро министърът на културата представи нова революционна идея - Националният исторически музей, подслонен сега в бившата резиденция на Тодор Живков в Бояна, да бъде пренесен в центъра на София - там, където археолозите разкриват останките от римското селище Улпия Сердика и от средновековния Средец.
"Ако това ни се удаде, няма да има по-хубав европейски град от София", убеден е Рашидов. Неговото намерение е да превърне бившия образцов магазин от социалистическо време ЦУМ в исторически музей.
Привърженик на тази идея е и директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров: "Нито Лувърът, нито Ермитажът се намират така близо до останките от някой античен град", казва Димитров.
В края на август председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу лично откри новата линия на софийското метро, чийто строеж бе финансиран предимно с европейски средства. Намерените при строежа археологически ценности сега са изложени в 12 витрини на станция "Сердика 2", а в преддверието й са интегрирани основите на една базилика.
И ларгото е със съвсем нов облик, пише по-нататък Щир: Сега то е приятна градска част с пейки за отдих и саксии с цветя. Голям овален отвор дава възможност на пешеходците да хвърлят поглед към историческите пластове от римска Сердика.
"Сердика е моят Рим", казвал навремето Константин Велики. Той е пребивавал в района през 316 година, преди да избере Византион за своя столица. Пет години по-рано римският император Галерий издава от Сердика своя едикт за толерантността, с който обявява края на гоненията на християните в Римската империя.
Основите на преториума, според архитект Христо Генчев, се намират под преддверието на православната църква "Света Неделя". "Те вероятно са добре съхранени и градът би трябвало скоро да реши да ги разкопае", казва той.
Още при строежа на комунистическата централа на властта (Партийния дом - бел. ред.) са били разкрити части от източната порта на Сердика и водещата към Западната порта ос Decumanus Maximus, показани в пешеходния подлез, разказва по-нататък журналистът.
А днес вече може да бъде разгледана и втората основна улица на Сердика - Cardo Maximus. Най-късно до края на следващата година на площ от 19 000 кв. м. ще бъдат изложени и останките от античния и от средновековния град.
Всъщност дори София да се реши да разкрие и Западната порта, и преториума, това пак няма да я превърне в най-хубавия град на Европа. Но пък може да е плюс в кандидатурата й за културна столица на Европа през 2019 г., а и значително да повиши привлекателността на града като туристическа цел, заключава Франк Щир.
Източник: nzz.ch, dw.de
Последвайте ни
