"Не знам колко души са подписали, но мисля, че са около 10-15 от депутатите и още 30, които не са влезли в парламента", каза в интервю за Би Ти Ви независимият народен представител, който напусна партията на Сидеров преди седмица.
За такива зависимости се разчу в началото на март т.г., когато депутати поискаха Сидеров да оправи документи за заем, по който те са подписали гаранция, за да декларират верността си към партията
"Ние ще сезираме компетентните органи и сме разговаряли с адвокатите, подготвили тези документи. Става дума за 5 офшорни фирми. Много е сложна схемата", каза Николов, който в момента, до 1 септември, продължава да е председател на Парламентарната комисия за борба с корупцията и предотвратяване на конфликт на интереси.
Николов очаква да бъде извикан в прокуратурата. Твърди, че е бил подведен да подпише такива документи и ще търси правата си в съда.
Валентин Николов пет години е бил в ръководството на "Атака", бил е областен координатор в Добрич, а сега е напуснал всички постове в партията. Той не отрича, че може да се кандидатира за кмет на Добрич като независим.
Депутатът напомни за събитията, които накараха него и колегите му Кирил Гумнеров и Огнян Пейчев да напуснат "Атака" - срамните скандали на Великден, на Гергьовден в Атон, в Батак и накрая - събитията пред джамията в София.
"Винаги съм знаел, че като напуснем върху нас ще се излее толкова помия, познавайки стила и метода на ръководството на "Атака", посочи бившият вече партиец.
Той съобщи, че
и евродепутатът Слави Бинев обмислял да напусне "Атака".
Николов обеща пред камерите, че когато всичко се изясни по документите за офшорните компании, ще ги предостави публично.
Той прогнозира "пълен погром" за партия "Атака" на местните избори наесен.
Прокурорска проверка е установила, че наистина има проект на такъв документ, но договор няма, обясни по телефона за Би Ти Ви депутатът от "Атака" Явор Нотев. "Документи няма, няма договор, подписан двустранно", обясни той.
Според Нотев такива документи били
средство за дисциплиниране на депутатите от една парламентарна група,
подобни на т.нар. бланкови оставки - написани, но без нанесена дата и конкретни причини. В цяла Европа имало такива практики.
"Да са гледали какво подписват, защото когато са подписвали за 300 хиляди лв., представете си колко са се канели да откраднат - по един милион", възмути се в коментар за Би Ти Ви проф. Михаил Константинов, бивш дългогодишен член на Централната избирателна комисия (ЦИК).
Според проф. Константинов, за разлика от пиесите, където има добър и лош герой, тук всички са лоши. "Аз предлагам тази лошотия да се намали чрез промени в парламентарния правилник", заяви той. И добави, че предстои ремонт на Изборния кодекс заради уседналостта и неговото предложение е да се намали възможността за подобни зависимости, ако трябва и с промени в парламентарния правилник.
Според Антоанета Цонева, председател на Управителния съвет на Института за развитие на публичната среда, главният въпрос от тук нататък ще е колко депутати в българското Народно събрание имат зависимости в момента.
"Може да има други депутати, които изпитват върху себе си зависимост под друга форма", предположи тя.
Според Цонева,
"Атака" явно страда от синдром, с който иска да удържи своята група,
защото в миналото Народно събрание те пак бяха 21 и се разпаднаха до 9, като накрая изобщо нямаха парламентарна група.
"Това, че водачите на листи се обвързват с такива договори и се правят подобни гаранции означава, че този, който прави селекцията гарантира да влизат определени хора, а тези хора пък искат срещу определени условия да са вътре в парламента", коментира Цонева.
Тя напомни, че Изборният кодекс не само, че не се грижи за възможността гражданите да разместват предлаганите им листи, но в момента преференцията е 9% - "абсолютно неработеща, а и при наличие на преференция водач на листа можеш да бъдеш от две места", поясни Цонева.
По думите й, правилата на играта продължават да поддържат статукво, което стимулира политическите играчи да конструират така своите листи, че послушни и страхливи хора да влизат в парламента. От там и гражданите не могат да участват пълноценно в избора на политическите представители.
Последвайте ни
