На конференция на тема "Ролите на лобистите" Кристиан дьо Фульо, председател на Асоциацията на акредитираните лобисти към Европейския парламент, добави, че Брюксел не може да бъде пример за България как да уреди въпроса с лобизма.
Форумът е организиран от Народното събрание и Института за икономическа политика, с подкрепата на посолството на САЩ в София.
Цецка Цачева напомни за неуспешните опити в предишни парламенти да бъде приет такъв закон. В България няма професионални лобисти, на които се плаща, за да прокарват една или друга законодателна инициатива.
Преседателят на Народното събрание все пак предлага ориентиране към европейските практики за въвеждане на правила и норми, които да дават прозрачност какво се прави от представителите на обществени организации и народните представители.
Според Цачева, това може да стане чрез въвеждането на публични регистри, в които да фигурират имената на народните представители и на публични организации, сферите на техните интереси и законодателните им инициативи. Тя изрази очакване регистрите да бъдат готови до края на есенната сесия на Народното събрание.
Мнението на председателя на парламента се доближава до практиката в Германия. Там всяка година Будестагът прави публичен регистър на лобистите, които могат да изразяват позиции по определени законопроекти.
Европейският съюз бил по-склонен да не се отива към нормативен акт за лобизма, а материята да се урежда в различни закони. Цачева смята, че сегашната правна уредба у нас дава достатъчна прозрачност с какво се занимават депутатите извън сградата на парламента.
Посланикът на САЩ Джеймс Уорлик изрази мнение, че в България трябва да се създаде законодателна рамка по отношение на лобизма. Той заяви, че преди да стане конгресмен, е работил като лобист на частна фондация за събиране на средства за Филипините и Тайланд. По думите му целта е била да привлече повече средства от американското правителство.
Не мислех за себе си като търговец на влияние, а като за просветител, заяви Уорлик. Лобистите в най-добрия случай предоставят информация на законодателите, добави той.
Подкупите и корупцията са равносилни на лобиране, заяви Джеймс Уорлик. Въпросът е не дали лобизмът се случва, а как се случва и по какъв начин може да се контролира, уточни той.
Според американския посланик лобистите трябва да бъдат регистрирани, както и членовете на Конгреса да бъдат прозрачни - какъв е дневният им график, с кои компании се срещат.
Според Кристиан дьо Фульо в ЕК системата за регистриране на представителите, защитаващи определени интереси, е доброволна, но информацията е минимална - не е ясно кого представляват, както и колко пари получават.
България не е по-добра или по-лоша от другите страни от ЕС и тези, които ви поучават, трябва първо да "разчистят собствената си къща", а после да дават уроци, коментира той.
Полша, Унгария и Литва, под натиск от ЕК, Световната банка и "Трансперънси интернешънъл", бързо са приели законова рамка по отношение на лобизма, но тя не работи.
Дьо Фульо коментира, че тези страни са приложили американския закон, за да се покажат като добри ученици, но това се е оказало неефективно.
Според него работата на ЕК е не само да критикува България, а и да й помага. По думите му в момента ЕК не може да изгради капацитет или да даде напътствия във връзка с лобизма. Готовността на САЩ да помогнат на България за уреждането на лобизма е похвална и вашата страна трябва да се възползва от нея, но в крайна сметка нито ЕК, нито САЩ, ще решат проблемите в интерес на България, заяви той.
Експертът смята, че трябва да се направи проучване сред всички заинтересовани страни - бизнеса и неправителствени организации, държавните институции, за да се постигне сближаване на позициите.
Гостът посочи, че не се знае колко са лобистите в Брюксел. По думите му професионалните лобисти са не повече от 2000, въпреки че според ЕК са 15 000, а според ЕП акредитираните са 4800. Ако си част от бизнес организация, дори и да сервираш кафе, си смятан за лобист, даде пример той.
Източник: БТА
Последвайте ни
