„Екзакта“: 19% биха гласували за нова партия

В края на декември 2016 година 19% от българите декларират, че биха гласували за нова партия. Това показват данните от национално представително проучване на „Екзакта Рисърч Груп“, проведено сред 1000 пълнолетни българи между 27 и 30 декември 2016 г. (Цялото проучване можете да видите ТУК)

Най-често това е избор на мъже, на хора на възраст между 50 и 60 години, на високообразовани и заможни респонденти, на жители на областни центрове, както и на десни избиратели. Този профил на подкрепа за нови партии показва обществени очаквания за нови формации предимно в дясната част на политическия спектър, коментират от „Екзакта“.

В момента в България няма лидер на политическа партия, одобрението към когото да е по-висок дял от неодобрението. Премиерът в оставка Бойко Борисов запазва най-висок рейтинг на одобрение сред лидерите на партии у нас – одобряват го 43% от българите, а неодобрението към него възлиза на 49%.

Корнелия Нинова е с рейтинг на одобрение от 27% (по-висок дял от електоралната тежест на БСП). Красимир Каракачанов е одобряван от 35 на сто, Георги Първанов – от 25%, Божидар Лукарски – от 17 на сто, а Меглена Кунева – от 16 на сто.

Ето какви изборни промени готви ГЕРБ за тази година

Да, България!: Партията ни не е на агнешки главички

Марешки: Изборите пратиха "в пенсия" много партии

Ако в самия край на 2016 година се провеждаха парламентарни избори, ГЕРБ биха получили 26.1% от имащите право на глас, а БСП – 24.9%,

показват още данните. Те са данни получени с открит електорален въпрос, при който на респондентите не са предлагани имена на партии като възможни отговори. Други косвени въпроси в изследването показват, че преднината на ГЕРБ пред БСП може да е и малко по-голяма – между 2% и 3%.

С електорален дял от 10.5% Обединените патриоти са трета политическа сила, а ДПС биха получили малко над 4%. В края на 2016 г. РБ имат електорална тежест от 3.5%. 3.3% е електоралният дял на „Воля” на Веселин Марешки, а 2.1% – на ДСБ самостоятелно.

Една четвърт от участвалите в настоящото проучване са на мнение, че на страната е нужен нов дясно-центристки проект със силно гражданско участие. Корнелия Нинова, Георги Първанов, Румен Радев, Ивайло Калфин, Мая Манолова и Татяна Дончева са политиците, с чиито имена пък се свързва възможността да има силна лява алтернатива на сегашното управление.

21% от българите твърдят, че се чувстват разочаровани от политическата партия на която симпатизират.

В масовите обществени представи има три политически партии, които разширяват влиянието си след президентските избори. Това са Обединените патриоти, партия „Воля” на Веселин Марешки и БСП.

Непосредствено след заявката на Христо Иванов за създаване на нова политическа формация „Да, България”, одобрението към него възлиза на 14%. Категоричното дистанциране на Радан Кънев и ДСБ от РБ и заявката да се работи за нов дясно-центристки проект му носи по-скоро позитиви. Одобрението му в настоящото изследване възлиза на 15%, като този дял е значително по-висок в сравнение с одобрението му от преди президентската кампания.

44% от българите не се чувстват политически представени от депутатите в 43-то Народно събрание,

а 41% смятат, че са представени. Според 25% от българите ГЕРБ изразява в най-голяма степен интересите на хора като тях, а според 23% партията, която е най-близо до хора като тях е БСП. Според 11% Обединените патриоти са формацията, която в най-голяма степен ги представлява.

Сферите на живот, в които българите са почувствали подобрение през последната година от управлението на ГЕРБ са: транспорт, усвояване на средства от ЕС, туризъм, регионално развитие и спорт. Най-силно са се влошили нещата според интервюираните в сферите на здравеопазването, благосъстоянието и стандарта на живот, социалната политика и образованието.