Брюксел: Не се справяте с организираната престъпност

О�а �анизираната престъпност е фундаментално предизвикателство за държавата и обществото. Остават въпросите за независимостта на съдиите в България, пише в черновата на доклада на Европейската комисия.

Кореспондентът на БНТ (bnt.bg) в Брюксел е видял част от документа, който трябва да бъде оповестен в сряда, 18 юли. В него се прави петгодишна оценка на напредъка на страната в областта на правосъдието и вътрешния ред.

Според кореспондента на БНР (bnr.bg) в белгийската столица

Еврокомисията планира смекчаване на мониторинговия механизъм за България.

Записано е, че страната има нужда от време, за да изпълни оставащите препоръки - общо 17 на брой. Механизмът за сътрудничество и оценка остава, защото той се оказал ефективен, но се препоръчва следващият доклад да бъде представен чак в края на 2013 г., т.е. за България отпада и издаването на два доклада годишно. Досега комисията издаваше доклади на всеки шест месеца.

По този начин Еврокомисията за първи път разделя България от Румъния, която ще бъде подложена на допълнителна оценка още в края на тази година - заради опасения, че излага на риск демократичните принципи, разделението на властите и върховенството на закона.

За разлика от България, Румъния ще получи следващия си доклад в края на тази година, а през следващата година интензитетът на докладите е възможно дори да се увеличи.

За България се отбелязва, че са налице всички необходими предпоставки за изпълнение на изразените препоръки и се дава време, за да може те да бъдат завършени. Препоръчва се избор на нов Висш съдебен съвет (ВСС) с мандат да осъществи цялостна реформа; на нов главен прокурор, който да въведе структурни промени, независимост и вътрешни проверки; попълване на празнотите, според които е възможно осъдени да избегнат изпълнението на наказанието.

Черновата на доклада за България не съдържа имена, в нея обаче са ясно разпознаваеми и уволнението на съдия Мирослава Тодорова, и скандала с Красьо Черния, и крайно нуждаещите се магистрати с морски имоти, както и някои назначени при спорни обстоятелства членове на висшия съдебен съвет.

Според в. "Труд" (trud.bg), който също твърди, че единствен разполага с черновата на доклада, Еврокомисията цитира данни на "Европол", че

български престъпни групировки, специализирани основно в трафик на хора и измами с банкови карти, действат в 15 членки на ЕС

и това ги прави едни от най-мащабните в Европа.

Но в политическата част на доклада правителството на Бойко Борисов било похвалено, според "Труд", че "напоследък има напредък в сътрудничеството с други членки на ЕС за пресичане на престъпления с презграничен характер".

В техническата част обаче пише, че напредъкът - основно обмен на оперативни данни, е нищожен предвид мащаба на организираната престъпност.

"Тези групировки упражняват значително влияние върху българската икономика - годишният оборот на 12-те най-влиятелни криминални структури е 1,8 млрд. евро. Това ограничава конкуренцията и чуждите инвестиции и осигурява платформа за влияние върху политическите процеси и държавните институции", пишело още в доклада.

В него се съдържала похвала за множеството полицейски операции след идването на власт на ГЕРБ. Но

ЕК констатира, че многото арести не са довели до много дела.

Все пак се отбелязва, че организираната престъпност "бе здраво разклатена, ограничиха се проституцията, трафикът на хора и фалшификациите".

За всичко останало "присъдата" според оценките на "Труд" е осъдителна:

България инвестира много в подобряването на институционалната и правната рамка за борба с организираната престъпност след 2010 г., но резултатите са ограничени.

Утрояването на полицейските разследвания до 6000 през 2011 г. не води до убедителни резултати.

Слаба разкриваемост на поръчковите убийства.

Законови ограничения за ефективността на Специализирания наказателен съд и Специализираната прокуратура.

Програмата за защита на свидетели не дава резултати по важни дела.

Няма контрол на имуществото на висши държавни служители.

Само за 4 от общо 33 поръчкови убийства след 2006 г. са почнали съдебни дела. А от общо 77 "знакови" дела за организирана престъпност, които ЕК наблюдава, едва 16 са приключили с присъди. В 10 от тях всички или част от обвиняемите са оправдани.

В доклада се казва, че за слабите резултати според Брюксел вина носят и полицията, и прокуратурата, и съдилищата. Голям проблем са оценката и администрирането на доказателствения материал, многото непълни и слаби обвинителни актове, прекаленото уповаване върху косвени доказателства.

Документът посочва, че има случаи, когато назначаването на съдии от парламента и ВСС е било непрозрачно и помрачено от обвинения за политическо влияние.

В последния момент изглежда е бил добавен текст за уволнението на съдия Мирослава Тодорова от Висшия съдебен съвет (без да се споменава името й), като се посочва, че това е пример за непоследователност в дисциплинарната практика.

Друг проблем е голямата разлика в натовареността на съдилищата в София и в другите градове и забавянето на публикуване на мотивите за присъдите. По този начин, пише в доклада, много съдии се намират в техническо нарушение и могат да станат обект на субективно отношение.

След 2010 г. интензивността на борбата срещу организираната престъпност се е увеличила, полицията е поела по-активна роля,

пишело в доклада. Все още обаче липсвали убедителни резултати в справянето с този проблем в досъдебното и съдебното производство, все още има много нерешени и забавени случаи.

В документа се отбелязва създаването на специализирани структури в полицията, следствието и съда за борба с организираната престъпност, но досега те не са могли да докажат ефективността си. Специализираният съд, например, се е занимавал предимно с маловажни случаи, тъй като законите не му дават възможност да разглежда делата по приоритет.

Въпреки че след 2010 г. България инвестира много в подобряване на институционалната и законовата рамка за борба с организираната престъпност, резултатите са ограничени -  само няколко важни случая са завършили с присъди, в няколко случая обвиняемите са били признати за невинни, когато наличните доказателства са създали очакване за присъда.

Лоши са резултатите и в разкриването на поръчковите убийства,

смятат експертите на Европейската комисия. Посочва се и изчезването на братя Галеви след като получиха осъдителна присъда.

Дали този текст в черновата на сегашния доклад ще бъде одобрен от комисарите предстои да разберем в сряда, напомня кореспондентът на БНТ в Брюксел .