Две години след Лисабон - Европа накъде?

Б�г �гария ще бъде двигател на следващата фаза на европейската интеграция, каза избраният за президент Росен Плевнелиев на дискусията на тема "Две години след Лисабон - Европа накъде?".

Форумът беше под патронажа на председателя на Народното събрание Цецка Цачева, а организатор - парламентарната Комисия по европейски въпроси.

"Държавата ни няма да политиканства, да се пазари и да поставя условия. Ще бъдем един от най-солидарните и отговорни членове на съюза през следващата 2012 г.", каза Плевнелиев.

Според него през последните години на растеж в Европа не са се спазвали правилата, повечето държави са се увлекли да харчат повече отколкото трябва, не са създавали буфери, което е довело до настоящите проблеми. Днес ни трябва повече дисциплина, убеден е Плевнелиев.

Той посочи, че може да дадем пример с малка България, където в последните 10 години, благодарение на три правителства, страната е намалила публичния си дълг от 100 на 16 процента и е изградила буфери. Това ни позволява в тежки времена държавата да стои добре, каза Плевнелиев.

Според него малка държава като България е за пример на Европа със своята стабилност. Крайно време е и ние да показваме своите успехи, подчерта новоизбраният държавен глава.

По отношение на националните приоритети, Плевнелиев посочи, че до средата на 2012 г. трябва да е готова програмата "България 2020". Трябва да се обединим около няколко национални приоритета, няма време за отлагане, добави той.

Според Цецка Цачева актуалните въпроси в Европа днес са: Може ли ЕС да съществува в този си вид занапред, какво е проявлението на традиционното ляво и дясно днес в европейския и в националните парламенти, задава ли популизмът тон на европейската политика, как присъства ЕС във всекидневието на гражданите.

България губи, когато има "по-малко Европа" и печели, когато има "повече Европа", каза министърът на външните работи Николай Младенов пред участниците в публичния дебат.

Според министъра, за нашата страна е важно да си отговори на въпроса дали иска да има маса в Европейския съюз, зад която да сядат определени лидери и да взимат важни политически решения, без ние да сме част от тях. Моят личен отговор е "не", заяви Младенов.

Затова нашето предпочитание беше въпросите да се решават в рамките на Лисабонския договор. Според министъра кризата в момента в Европа се дължи на това, че първите, които не спазиха правилата за финансова стабилност, са Германия и Франция.

Шенген също е пример за неспазване на правилата, каза министър Младенов. Доказателство е, че България отговаря на всички критерии за членство, но единствената причина да не сме в безвизовото пространство е вътрешнополитическата ситуация в Холандия.

По отношение на предлагания фискален пакт първата задача е да сме 100 процента сигурни, че той ще бъде в рамките на ангажиментите, които всички сме поели чрез Лисабонския договор, и че няма да излизаме от него, коментира министър Младенов.

Според Георги Пирински - зам.- председател на Народното събрание от БСП, за България възниква въпросът как най-добре да допринесе за укрепването на ЕС и европейските институции и в същото време да се държи възможно най-отговорно. Преди всичко, посочи той, е необходима равнопоставеност по отношение правата за членство и на задълженията.

Резултатите на България говорят, че сме спазвали правилата още преди те да са формулирани по начина, по който се прави сега. Към такава политика са се придържало не едно правителство и затова имаме основания за членство в Шенген, както и да получаваме стимули, които имат, например, другите производители от ЕС.

За мен отговорът на сегашния проблем на ЕС, е засилването на социална Европа, коментира Георги Пирински.

Имаме нужда от Европа на високи скорости, от интегриране на висока скорост. Това каза Жан-Доминик Джулиани, президент на фондация "Робер Шуман". Според него кризата е по-скоро политическа криза на доверието, отколкото икономическа. Имаме нужда от по-тясно интегриране, посочи той и добави, че трябва да се върне доверието на гражданите към институциите на Европейския Съюз.

Много е трудно на хората да разберат как функционират общоевропейските институции и затова трябва да се обяснява много.

Джулиани посочи, че държавите от ЕС трябва да последват българския пример за намаляване на публичния дълг. По думите му общо 27-те държави в ЕС се оказват най-богатите в света, с по-малък дълг от този на САЩ и на Япония, но не са обединени. Според него решението на проблема е по-тясното интегриране на икономиката на държавите. Имаме нужда от европейско финансово министерство, даде пример той.

Елмар Брок, депутат от Европейския парламент, посочи, че е необходимо на гражданите да се обяснява повече какви мерки трябва да се предприемат, за да се преодолеят трудностите, в които е изпаднал ЕС. Нуждаем се от директни комуникации и общи усилия между европейските парламенти, поясни той.