"Сова Харис": Ако изборите за ЕП бяха днес, БСП получава 21,9%, ГЕРБ - 20,6%

БСП, ГЕРБ, ДПС и коалицията около "България без цензура" са сигурните участници в българския парламент, ако се проведат предсрочни парламентарни избори. Премиерът Пламен Орешарски трайно изпревари президента Плевнелиев по доверие, сочи проучване на "Сова Харис".

Ако изборите за Европейски парламент са днес, БСП ще получи 21,9%, а ГЕРБ - 20,6%. ДПС ще бъде трета със 7%, а партията на Николай Бареков ще се нареди на четвъртото място с 6,6%.

Ако сега има извънредни парламентарни избори социалистите на Сергей Станишев ще получат 22,3%. Втори ще са ГЕРБ с 21,7%, следвани от ДПС с 7,6% и ББЦ със 7%, сочи проучването, цитирано от вестник "Преса".

Точно 2 месеца преди изборите за Европейски парламент картината на електоралните нагласи е сравнително устойчива, базата за подкрепа за основните политически субекти е изградена. Най-вероятно промените ще се извършват сред нагласите на все още колебаещите се избиратели.

Настоящото изследване показва, че в сравнение с предходния месец е нараснала подкрепата за най-утвърдените партии БСП, ГЕРБ и ДПС.

Макар че резултатът и на двете най-големи партии у нас - БСП и ГЕРБ, се е подобрил, при социалистите прирастът е с 3%, което им дава преднина в настоящия момент.

При ДПС, изглежда, се развива познатата в навечерието на избори мобилизация в средите на тази партия.

При "България без цензура" и АБВ се наблюдава задържане на позициите, докато при реформаторите можем да говорим за регрес.

Базата, на която стоят новите политически формирования, е различна. Коалицията около "България без цензура" ще се стреми да запази или да доразвие подкрепата си за втори евромандат, докато РБ и АБВ засега остават под заветната бариера.

Към групата на претендентите трябва да добавим и "Атака", които са на път да преодолеят конкуренцията на клонинга си НФСБ, но все още не успяват да върнат подкрепата на разколебаните си традиционни привърженици, става ясно от изследването.

Според получените резултати броят на партиите с претенции за присъствие в следващия европарламент свършва дотук. При сегашното разпределение на дяловете в българската квота в Брюксел БСП и ГЕРБ ще разполагат с по 6 места, ДПС - с 3, а коалицията около "България без цензура" - с 2.

На този етап се открояват два фактора, които оказват влияние върху нагласите на хората и вероятно ще продължат да дават отражение до изборите.

Единият е краят на зимния сезон. Пролетта и лятото обикновено осигуряват известен комфорт на управляващите. Този ефект се обяснява с тежката социална ситуация в страната.

Другият фактор е кризата в Украйна. Все пак става дума за европейски избори, а ситуацията в тази държава разтърси климата в целия континент. В изследването регистрираме добре премерена оценка сред българското общество. За общественото мнение у нас натежават три преобладаващи нагласи. Едната е, че референдумът в Крим отразява настроенията и желанията на голямото мнозинство от неговите жители. Идеята, че гласуването там се е провело под дулата на руските автомати за повечето хора звучи абсурдно.

Данните как биха гласували хората при провеждане на предсрочни парламентарни избори повтарят пропорциите на нагласите за европейския вот.

Разликата се състои в завишените стойности вследствие декларираната по-висока активност. Това обстоятелство заедно с по-ниския праг за влизане в парламента повишават шансовете на РБ, АБВ и "Атака" да преодолеят избирателната бариера.

БСП, ГЕРБ, ДПС и коалицията около "България без цензура" са сигурните участници в българския парламент, ако се проведат предсрочни парламентарни избори.

По отношение на доверието към политическите дейци няма съществени размествания в сравнение с предишния месец.

Еврокомисарката Кристалина Георгиева и столичният кмет Йорданка Фандъкова отново оглавяват класацията, като разликата между тях почти се е стопила. Премиерът Пламен Орешарски изпреварва президента Росен Плевнелиев, което в друга ситуация би било изненада, тъй като по принцип позицията в президентството осигурява по-големи шансове за одобрение.

В случая крайните позиции, декларирани от г-н Плевнелиев, представляват достатъчен аргумент за това доверието в него да не бъде общонационално, а теснопартийно. Изключително близки са резултатите на лидерите на двете най-популярни партии Сергей Станишев и Бойко Борисов.

Доверието и в двамата обаче превишава това на ръководените от тях организации, което показва, че тяхното присъствие разширява подкрепата за партиите им. Същият ефект може да се отчете и при лидерството на Николай Бареков, Радан Кънев и Лютви Местан.

Отношението към националните институции показва, че кризата на доверие към тях не е преодоляна.

Най-одобрявана продължава да бъде Българската православна църква. Сравнително високо е доверието към Европейския парламент и Европейската комисия при цялата условност, с която приемаме, че тези институции са и български. Като значими факти можем да отбележим постепенното повишаване на доверието към кабинета и обратната тенденция на доверието към президентството.

През последния месец по показателя "доверие" правителството изпреварва президентството, което показва начина, по който се възприемат действията им от обществото. Като незадоволително можем да определим нивото на доверие към парламента и трите върховни съдебни инстанции.

Остава една голяма въпросителна около избирателната активност на 25 май. В момента нагласа за гласуване за определени партии заявяват около 65% от хората. На тази основа са направени и настоящите разчети.

Това означава обаче, че до урните трябва да отидат значително над 3,5 милиона избиратели, което ще надхвърли дори обичайната активност по време на вътрешнопарламентарни избори. Традицията показва, че изборите за европейски институции предизвикват значително по-малък интерес. На миналия евровот активността беше под 40%. Сега тези, които заявяват, че твърдо са решили да гласуват, представляват 50% от избирателите.

Миналия месец те бяха 47%. В горницата над половината избиратели все още има колебания. Борбата в кампанията ще се води именно за тях. Ако мнозинството от тази група реши да не гласува, което е много вероятно, до урните ще отидат до 3 милиона души. Това ще доведе до размествания в крайните резултати.

Например подкрепата за левицата може да се редуцира до 20%, тъй като твърдо гласуващите нейни симпатизанти надвишават 80%. При ГЕРБ обаче гласуващите с твърди намерения са под 65%, което показва, че намалението може да достигне повече от една трета. Ниската активност ще повиши относителното тегло на резултатите за ДПС и РБ.

Най-заинтересовани от такъв развой са реформаторите, тъй като в момента електоралното им тяло се е свило до твърдото си ядро. Новите формации - коалицията около ББЦ и АБВ - трябва да се стремят към развитие на точно обратния вариант.

По-голямата активност ще повиши техните относителни дялове. Ако в урните попаднат до и около 3 млн. бюлетини, при сегашната ситуация за още един мандат ще имат възможност да се преборят или БСП, или ДПС, или РБ.