Политиците се поклониха пред един велик българин

П редседателят на парламента Димитър Главчев, вицепрезидентът Илияна Йотова, вицепремиерът Валери Симеонов, главният прокурор Сотир Цацаров, лидерът на БСП Корнелия Нинова и редица други политици и публични личности се поклониха в Благоевград, Дрангово и Петрич пред паметта на полковник Борис Дрангов.

Преди 100 години, в разгара на Първата световна война той загива геройски на фронта, като последните му думи са: „Колко много исках още да служа на България”.

Борис Дрангов е роден на 3 март 1872 година в Скопие, тогава част от Османската империя. Баща му е богат търговец на дървен материал.

През 1891 година е приет във Военното училище в София, а от 11 юли е зачислен към 1-ва юнкерска рота.

През 1903 г., по време на Илинденско-Преображенското въстание Дрангов напуска военната служба и заминава за Македония заедно с други офицери, където събира чета от 120 души. На 17 август от Кюстендил той изпраща писмо на съпругата си, в което пише:

„В тоя тържествен миг, аз, без да се колебая, поставям Отечеството по-високо от семейството, неговата доброчестина по-горе от нашите лични блага”.

На 4 септември 1910 г. е произведен в чин майор и е назначен за преподавател по тактика във Военното училище в София.

През Балканската война (1912 – 1913 г.) е началник на щаба на 1-ва бригада от 1-ва пехотна дивизия. Участва в славните победи при Гечкинли, Чаталджа, Одрин, Селиолу, Ескиполос и Петра. При овладяването на Селиолу лично предвожда една от дружините в атака. За проявения героизъм е награден с орден „За храброст“ IV степен.

През Междусъюзническата война (1913 г.) се сражава със сърбите при връх Бубляк.

След Първата национална катастрофа, през 1914 г., заради критичните си статии за военния министър генерал Иван Фичев и инспектора на кавалерията генерал Александър Танев, е даден под съд, но е оправдан.

През 1915 г. е назначен начело на 5-и македонски полк, съставен почти изцяло от необучени българи от Македония. Дрангов успява за кратко време да ги подготви и успешно участва в боевете при Калиманци, Кочани и Щип.

На 15 май 1916 г. става началник на Школа за запасни подпоручици в Скопие.

Големият български писател Чудомир го среща там и пише в спомените си за Борис Дрангов:

„Още щом ни посрещна, щом се яви пред нас, подполковник Дрангов ни грабна и покори. Висок, строен, опънат като струна, със сини очи, които магьосват, той сякаш непрестанно гореше. И какъв изключителен оратор... Голям педагог, сърцевед, когото чувствувахме повече като добър баща, отколкото началник... Неизброими качества на човек, войник и вожд притежаваше Дрангов и мъчно биха се изброили в това тясно място, но начело на всички стоеше без съмнение личният пример”.

На 18 март 1917 г. Дрангов поема командването на 9-ти пехотен пловдивски полк. Отбранява участък от завоя на река Черна на Южния фронт.

Там на 26 май е тежко ранен при френски артилерийски обстрел и малко по-късно умира.

В чест на Борис Дрангов три български населени места носят името Дрангово - Дрангово, област Благоевград, Дрангово, област Кърджали и Дрангово, област Пловдив. На Борис Дрангов е кръстен и Дрангов връх в Антарктика.

Освен като храбър офицер Дрангов се проявява и като отличен педагог. Съвременната военна наука в България го определя като първия военен теоретик на тактиката.