П очина поетесата Екатерина Йосифова, съобщиха нейни близки, предаде БТА.
Екатерина Йосифова е родена на 4 юни 1941 г. в Кюстендил.
Завършва руска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като учителка, редактор и драматург в Кюстендилски драматичен театър. Автор е на стихосбирките "Късо пътуване", "Нощем иде вятър", "Къща в полето", "Имена", "Подозрения", "Ненужно поведение", "Малко стихотворения", "Нищо ново", "Сиромашко лято", "Нагоре-надолу" и на книгите "Посвещение" и "Приказка за дракончето Поли" (проза за деца, 1994). Нейни стихотворения са включвани в редица антологии и литературни издания в България и в други държави, сред които Австрия, Великобритания, Румъния, Русия, САЩ, Унгария, Германия.
Сред по-важните литературни награди, които е получавала,
са Годишната награда за поезия на Съюза на българските писатели (за "Къща в полето" - 1984) и Годишната награда за поезия на Съюза на българските писатели (за "Подозрения" и "Ненужно поведение" - 1994); Награда на Сдружението на български писатели (за най-добра книга на годината за "Малко стихотворения" - 1998); Наградата "Иван Николов" (за цялостно творчество - 1999), голямата награда за литература на СУ "Св. Климент Охридски" (2014).
„За българската поезия Катя Йосифова е една от най-добрите поети.
Смятам, че това тепърва ще се оцени още повече. Обикновено у нас става така. Аз все още не мога да свикна с мисълта… Според мен тя в момента е най-добрата поетеса", каза пред БТА поетесата Силвия Чолева. "Тук не става дума за наградите, които е получила, за признанието. А за това, че толкова много хора я четяха и обичаха нейната поезия и за мен най-важното е да продължат да я четат", отбеляза Чолева. Тя припомни едно много хубаво стихотворение на Екатерина Йосифова, което се нарича „Четящият“:
Четящият
стихотворение
сутрин
в леглото
около десет минути
става
справя се с
каквото там трябва, излиза
и добре понася другите часове.
"Катя беше един много фин човек и доста голям особняк.
В смисъл, че обичаше да казва нещата директно и това личи в нейната поезия. Последните ѝ книги „Тази змия“ и „Икономична класа“ бяха свидетелство за това. Пак казвам, тя за мен е един от най-големите поети на България и загубата е голяма“, каза Силвия Чолева. По думите ѝ Екатерина Йосифова е била „изключително жизнен човек“.
"Тя беше човек, който е съвременен с времето, в което живее.
Въобще не можеха да ѝ се дадат нейните 81 години. Беше много реактивна, на всичко реагираше. Разбира се, в последните години се поизолира с възрастта. Но рядко поетите доживяват творческа младост. А в нея имаше младежки дух, за разлика от много други поети, при които все пак годините започват да си личат. Докато при нея това не се усещаше. Затова и младите я четяха много и я четат. Тя много им импонира. Поезията ѝ е ударна, кратка, изчистена до минимализъм даже в последните ѝ книги. И това импонира много на младото поколение. Обичат я“, разказа още Чолева.
