Н апусна ни писателят Петър Велчев, съобщиха от Съюза на българските писатели.
Личност, която с право може да бъде наречена необичайна фигура в българската култура. Роден е в семейството на проф. Велчо П. Велчев – литературен историк, университетски преподавател, заместник-ректор на СУ „Св. Климент Охридски“.
Петър Велчев завършва испанска филология, българска филология и философия в Софийския университет и започва да публикува стихове и критически статии още като студент. Едно от представителните лица на Института за литература при БАН, където работи повече от три десетилетия. Член на СБП и СБЖ, член-учредител на Съюза на преводачите в България, на Дружеството на българистите и на Академичния кръг по сравнително литературознание, член на Международния ПЕН център и на Международната асоциация по компаративистика. Зам.-главен редактор на в. „Словото днес“.
За литературно-критическата, публицистичната и поетическата си дейност е удостоен с Националната награда за критика „Нешо Бончев“, Националните литературни награди за поезия „Димчо Дебелянов” и „Александър Вутимски“, със „Златно перо“ на СБЖ, с ордена „Св. св. Кирил и Методий“ и редица други отличия.
Петър Велчев пресъздаде на български език множество поети-колоси на немската, френската, руската, испанската, латиноамериканската поезия, между които Р. М. Рилке, Ш. Бодлер, П. Верлен, А. Пушкин, М. Лермонтов, Ф. Тютчев, Ал. Блок, А. Мачадо, Ф. Г. Лорка, С. Вайехо, Н. Гийен. Незаменими пътеводители за изкушените от чуждестранна поезия остават неговите преводни антологии „Перуански поети“ (1997), „Руски поети“ (2009), антологиите на световния сонет и „Дон Кихот в българската поезия“ (1998).
Този високопрофесионален преводачески труд заслужено бе отбелязан с: наградата на Съюза на преводачите в България за цялостно творчество, двукратно – с приза „ Золотая муза“ за представяне на руската поезия у нас, с Почетен знак на Испанския културен център в София и др. национални и международни отличия.
Всичко споменато дотук е неделима част от личността му на универсален литератор и ерудит. Но преди всичко Петър Велчев беше поет. Майстор на стиха с голям принос в областта на сонетната форма. С точен прицел, с полемичен дух беше и публицистиката, която пишеше. Неговото творчеството винаги носеше надежда за катарзис, допълват от Съюза на българските писатели.
