Според изследване на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) всеки пети българин употребява алкохол редовно, казва в интервю за БТА доц. д-р Пламен Димитров, началник отдел "Рискови поведенчески фактори и промоция на здраве". Сочените причини били стресът и тежкият живот.
Над 200 млн. европейци пият ежедневно
Съгласно официални данни на Световната здравна организация през 2007 г. консумацията на чист алкохол в България сред населението на възраст над 15 години е 10,04 л на глава от населението за година.
Данните на СЗО показват, че през същата година страната ни се е намирала на 18-то място в Европейския съюз, като водещи в своеобразната класация са Люксембург, Чехия и Ирландия.
През 2008 г. страната ни е била на 14-то място, а през 2009 г. - на 13-то място сред 22 страни на ЕС, за които има данни, съобщи доц. д-р Пламен Димитров.
Трябва да се има предвид, че това е официално регистрирана консумация, уточнява експертът.
В страните от Балтийския регион и Югоизточна Европа (включително в България) нерегистрираната консумация е висока, като някои източници я определят като 5 л на възрастен на година.
Според "Евробарометър", най-висок процент на общо употребяващи алкохол в Европейския съюз се открива в Дания - 93%, Швеция - 90% и Холандия - 88%, а най-нисък в Португалия - 58%, Италия - 60% и Унгария - 64%.
За България този процент е 73%,
допълва доц. Димитров.
Над 200 млн. от пълнолетните европейци употребяват алкохол ежедневно - жените до 20 мл. абсолютен алкохол (АА), мъжете - до 40 мл., като при 58 млн. от тях употребата е над това количество, казва експертът.
Всяка година приблизително 23 млн. стават зависими от алкохола. СЗО посочва, че 76,3 млн. души в света имат заболяване или разстройство свързано с употребата на алкохол.Злоупотребата с алкохол е един от четирите рискови фактори, заедно с тютюнопушенето, нездравословното хранене и ниската физическа активност, според данни на СЗО.
Тя е на трето място по значимост като рисков фактор за болести, преждевременна смъртност и инвалидност в света и обуславя 9,2 на сто от общото бреме на болестите в развитите страни, категоричен е доц. Димитров.
У нас всеки трети мъж редовно консумира алкохол
Според данни на "Изследване на факторите на риска за хронични болести сред население на възраст 25-64 години в зоните на програма "СИНДИ-България" - редовно консумират алкохол 33% от мъжете и 9,5% от жените, казва доц. Димитров.
Според него ежедневна е консумацията на концентрат при 12,5 на сто от изследваните, като делът на мъжете е 3 пъти по-висок от този на жените.
Всеки ден пият вино 2,7% от мъжете и 1,5% от жените. Ежедневно консумират бира 21,7% от мъжете и 5,1% от жените, без съществени различия във възрастов аспект.
Разумно седмично количество употребен алкохол (до 280 мл АА за мъжете и 140 мл АА за жените) се установява при 78,2% от мъжете и 86,8% от жените.
С рискова алкохолна седмична консумация (280-350 мл АА за мъжете и 140-210 мл АА за жените) са 9,1% от мъжете и 7,9% от жените, с високо рискова консумация (над 350/210 мл АА) - съответно 12,7% и 5,3% от тях.
Злоупотребата е по-често разпространена при мъжете във възрастта 35-44 и 45-54 години, а сред жените - във възрастта 35-44 години.
Според резултатите от друго проучване - "Национално изследване на факторите на риска, свързани с начина на живот сред население на възраст 25-64 г"., проведено от НЦОЗА, около 13% от българите консумират концентрати всеки ден.
Консумацията на вино е по-рядка - ежедневно консумират вино 5,8 на сто от мъжете и 2,2 на сто от жените, а за бирата процентите са съответно 21,7 на сто от мъжете и 3,6 на сто от жените.
При повечето от анкетираните консумацията на алкохол е в "разумни" граници - 70,6 на сто от мъжете и 84,6 на сто от жените. Високо рискова е седмичната алкохолна консумация при 8,1 на сто от мъжете (предимно във възрастовите групи до 54 години) и 1,5 на сто от жените (на възраст 45-54 г.).Изследването показва, че делът на мъжете с рискова и високо рискова консумация на алкохол е по-висок в селата, а на жените - в градовете, допълва експертът.
Всяко пето българче на 16 г. се е напивало веднъж в месеца
Според доц. Димитров всяко пето българче на 16 години се е напивало поне веднъж през последните 30 дни, като данните за 2011 г. са, че 23% от момчетата и 18% от момичетата са злоупотребявали веднъж през последния месец с алкохол.
Данните са взети от изследването "Европейски училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици" (ESPAD), провеждан съвместно от Националния център по обществено здраве и анализи и Национален център по наркомании за злоупотребите с алкохол сред 16-годишните.
Изследването сочи, че 88 на сто от 16-годишните са употребявали поне едно питие през живота си през 2003 г., 87% - през 2007 г. и 87,2 на сто - през 2011 г.
По отношение на употребата на поне едно питие през последните 30 дни, тези проценти са съответно: 65 - през 2003 г., 66 - през 2007 г. и 65,2 - през 2001 г., т.е. в случая също не се наблюдава тенденция за увеличение след 2003 г.
Резултатите показват, че през 2007 г. 45 на сто от учениците са се напивали поне веднъж през последните 12 месеца, казва експертът.
Националното проучване на факторите на риска за здравето показва, че мъжете и жените с рискова и вредна консумация на алкохол са с повишено артериално налягане, най-често във възрастта 55-64 г., наднормена телесна маса или затлъстяване, повишен холестерол, чувство на напрежение, притеснение или тревога.
Като най-важна причина за заболеваемостта у нас, консумиращите алкохол посочват
стреса и трудните условия на живот
Злоупотребата с алкохол, като причина, е посочена от едва 2,9 на сто от тях.
Резултатите показват, че е изключително важно хората да бъдат информирани и да знаят каква е разумната граница на алкохолна консумация, е мнението на доц. Димитров.
Редица анализи показват наличието на връзка между консумацията на алкохол и различни видове заболявания. Връзката е причинно-следствена. Силата на тази връзка зависи от количеството на консумацията на алкохол.
Най-висок е рискът от алкохола за цироза на черния дроб, рак на храносмилателната система, рак на горните дихателни пътища, хеморагичен инсулт, травми и други.
Намира се също връзка с хипертонията, чернодробния рак, дебатира се такава с рак на гърдата, колона и ректума.
