М артенското време пощипва голите клони на овошките с обещание за цветна премяна. Котката потреперва сгушена на перваза. Сънената низина гърчи снага, а погледът няма къде да се спре, няма къде да почине. Село Асеново (Плевенско) лениво се отърсва от зимната дрямка. В малката кухня на Мария Иванова е уютно и топло, непознати аромати гъделичкат обонянието ми, суетенето на жените се смесва в истории за живота на селото, за леля Мария, която всички познават и за обичаите на банатските българи преди Великден.
„Сега в Асеново живеят около 250 човека, православни християни и католици. Обезлюди се последните години, защото хората търсят прехрана в големите градове. Историята на селото води началото си от 1892 година, когато по тези места се заселват 86 фамилии, пристигнали от областта Банат, където живеели, прокудени след Чипровското въстание през 1688 г.
Избират точно това място, заради водата и плодородната почва. Пътували предимно през зимата, защото когато река Дунав е замръзнала по-лесно се преминава. Така се установяват и започват да организират животът си отначало. След 1920 година имало още една вълна преселници, хора от Балкана, бягащи от две села, в които имало големи пожари.“
Изгубени пътища
„Само вярата ни е крепяла през тези 250 години в странство, затова като пристигнали в Асеново, хората първо параклис построили, а към него и една стая, в която да се събират децата и да учат да четат и пишат на български.”
Потомци на изселилите се чипровчани и павликяни от Никополско и Свищовско след погрома на Чипровското въстание, банатските българи живяли повече от 250 години в Банат и пазели езика, традициите и българското си самосъзнание. Изповядвали католицизма и се наричали "палкене" като спомен за павликянското им минало. Бешенов и Винга са селищата, от които по-късно се разселват и други банатски села, намиращи се днес в Румъния, Сърбия и България.
„Моята баба е родена извън пределите на България, но говореше български, казваше, че страхът от прибирането на старото място ги е накарал да търсят друго. Тук намерили извор с бистра вода и останали. Къщите им били по-различни, покривите островърхи, дворовете големи. Носиите им пъстри, красиви, нашити. В кухнята и до днес има рецепти от унгарската и румънската кухня.“
Мария Иванова разказва и не спира да приготвя и носи различни ястия. „Моите козунаци са прочути. Миналата година от пролетта до есента съм измесила 11 чувала с брашно. Правя козунаци с мак, с локум, със стафиди, със сирене, характерни са за банатската кухня. Приготвяме различни ястия от тесто – шумере, галушки, гриенице, питчета, крофенки, тачки. Моите деца също знаят рецепти от банатската кухня, сами искат да се учат и учат и децата си. А на Великден трапезата трябва да е богата, за да е пълна годината.” (Пълният текст „Вкусът на завръщането“)
