П очитателите на футбола обичат да казват, че формата е временна, но класата – вечна. На един хвърлей от "Околовръстното" се намира една порутена сграда, с изпочупени прозорци, пропаднал таван и обрасла с бурени. Обаче, отдалечиш ли се с една крачка, за да я огледаш по-добре, веднага разбираш, че това не е случайна постройка.
Старата царска гара в Казичене е на път сама да се разпадне, но дори сега в нея все още има нещо красиво и величествено.
Преди няколко години замалко да я съборят, но кмета на Казичене – Антон Владимиров успява да я спаси, след като поема инициативата, и сградата набързо е регистрирана като паметник на културата.
„Хората, живеещи в близост, ме уведомиха, че има бригада и техника около сградата. Тя фактически не е на общинска територия, а на държавен терен. Не беше съгласувано с общината, независимо, че са длъжни да го направят. Нямаше заповед, нищо не показаха ... те просто щяха да я [съборят] ... нямам идея как щеше да се случи,” спомня си кметът на Казичене.
Всичко това става през 2008-ма, а сградата е паметник на културата от 2009-та. Този й статут я спасява от бригадата и тежките машини, но нищо друго не се променя и тя продължава ден след ден да губи битката с времето.
А в тази гара е събрана повече история, отколкото в който и да е музей.
Построена е в началото на миналия век, вероятно в годините между 1906-та и 1911-та, когато цар Фердинанд закупува чифлика, към който е и тази земя. Твърди се, че на нея са слизали знатни особи като крал Джордж V и Александър I Караджорджевич, който идва на посещение в България седмици преди да бъде убит.
От същата тази гара пътя си в изгнание поема цар Фердинанд, а по-късно цар Симеон II и останалите от царското семейство от същото място напускат страната.
Красивата постройка се запазва и след 44-та година. Антон Владимиров разказва детските си спомените от нея.
„След отпътуването на Симеон II сградата е превърната в канцелария на „Топливо”. Спомням си я като една кокетна постройка. Имаше още запазени орнаменти от онова време. Там всяка година спираха композиции с въглища и брикети и от там се снабдяваха жителите тука на Казичене, Бусманци ...”.
След 90-та година обаче няма кой да стопанисва кокетната постройка.
„Никой вече не я пазеше и започнаха вандалските прояви”, спомня си Антон Владимиров. „Интересът към металите за вторични суровини е известен ... И така почнаха да я разрушават”.
Съвсем скоро трябва да започнат ремонтите по железопътното трасе, минаващо до гарата. Опасенията на кмета на Казичене са, че отстоянието от сградата до жп релсите е твърде малко, но от Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ни увериха, че „се предвижда само промяна в коловозното развитие и абсолютно нищо друго”. Дори постройката да не бъде съборена по време на ремонтни действия обаче, това вероятно е на път да се случи от само себе си, ако не се предприемат мерки.
„Тя е в това състояние, защото не е оценена”, обяснява си ситуацията кметът на Казичене. „Не й е обърнато достатъчно внимание”.
Бъдещето пред гарата, за разлика от миналото, не изглежда величествено. По всяка вероятност това ще се окаже още един архитектурен паметник на културата, който ще изгубим поради нехайство. Съвсем наскоро ви показахме още друг подобен случай с Брънековата къща в Ямбол. Дори в това си състояние обаче, без прозорци, врати и орнаменти, царската гара си заслужава да се види.
