Велика събота

Д�с �с е Велика събота, последният ден от Страстната седмица. На този ден църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането на духа Му в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери.

След разпъването на Христос, според обичая на юдеите, Йосиф и Никодим свалили тялото му от кръста, обвили го в плат с благовония и го положили в нов каменен гроб.

Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус е предрекъл възкресението си. Страхувайки се да не би апостолите да откраднат тялото, те измолили от Пилат военна стража на гроба и го запечатали.

Христос е в гроба. Учениците погребали своята надежда и вяра, но не и любов. За тях смъртта на Учителя била неочаквана, независимо от всички негови предупреждения. До последния миг те не искали да се разделят с предишните си мечти.

"Ние си мислехме, че Той е Този, който ще избави Израиля...". Ала Той не само не създаде вечното Царство, но и погина като престъпник от ръцете на палачите..."

Щом Той беше безсилен, то това означавало, че няма справедливост в този свят и че те самите жестоко са се лъгали. В това принудително бездействие още по-силно усещали ужасът от случилото се...

Вместо царска корона - трънен венец, вместо престол - позорен кръст.

В своите разкази евангелистите премълчават какво са преживели и премислили учениците в тази събота. Но именно тяхното мълчание е по-красноречиво от всякакви думи. Апостолите "останали безмълвни".

... Спуска се нощ. Дреме стражата пред запечатания гроб. Изведнъж подземен удар разтърсва хълма. С грохот се откъртва скалата. Силна светлина, подобна на мълния поваля стражата на земята. Гробът е празен.

Стражите се разбягват в ужас. Пребиваващият в смъртта Христос остава непобедим. Изпивайки до дъно чашата на синовете човешки, той се възнася над Иерусалим и Пилат, над Каиафа и пазителите на Закона, над страданието и самата смърт...

Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден", защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Църковното богослужение днес започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня.

Последните съботни песнопения се сливат с неделните и свършват с тържественото "Христос воскресе!"

На този ден жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите.

В събота се месят и пекат козунаците. Днес е и последният шанс да се боядисат яйцата за Великден.

Литургията на Великата Събота преди се е извършвала по залез слънце и затова започва с вечернята. Четат се 15 паремии. Това са тези пророчества за Христос, за които той сам е говорил на учениците си.

Храмът се осветява и се провъзгласява вестта за жените мироносици, дошли на гроба. Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницaта, заедно с народа със запалени свещи обикалят около храма. Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена от влизането на "живота на света" в смъртта.

Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални. Тези промени символизират триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта.

На края на Литургията се благославя хляба и виното, а в много храмове се освещават козунаците, житото и яйцата.

Богослуженията на Велика събота са най-високата точка в православната литургическа традиция. Те не представляват драматическо разиграване на историческите събития на смъртта и погребението на Христос и не са ритуално изобразяване на евангелски сцени. Тези богослужения са най-дълбокото духовно и литургично проникновение във вечния смисъл на Христовите спасителни действия.

Днес, около 23 ч. българският патриарх Неофит ще бъде посрещнат в катедралния храм "Св. Александър Невски", където ще оглави богослужението за Възкресение Христово - Великден. Негово светейшество ще отправи и пасхално приветствие към православния български народ.

Преди това - около 20,30 ч., пред Светия синод на Българската православна църква, свещеници от София ще посрещнат Благодатния огън. Огънят ще пристигне от Пловдив, където ще бъде донесен от Йерусалим от Пловдивския митрополит Николай.