Правителствто утвърди Националната здравна карта

М�и �истерският съвет утвърди Националната здравна карта (НЗК) на България - документът, с който се определят минималните и максималните потребности от болнични легла в различните региони на страната.

В съобщение на Правителствената пресслужба се уточнява, че в момента във всички 308 болници в страната има 44 411 легла. Според НЗК, за да се осигури адекватна медицинска помощ на българските граждани, са необходими между 30 254 и 43 984 легла.

Но макар болничните легла у нас да са почти в нормите (надвишават само с 427 максималната граница), разпределението им е неравномерно.

В шест области (Кърджали, Разград, Силистра, Хасково, Шумен и Ямбол) те са под минималния праг. В други седем области (Благоевград, Кюстендил, Пазарджик, Плевен, Смолян, Стара Загора, Пловдив) - надхвърлят максималния праг.

Повече са и леглата в столицата - при максимално нужен брой от 6847, те са 10 072.

Неравномерно е и разпределението на леглата по видове. Леглата за активно лечение у нас са 37 063 при максимално нужни 33 659. Най-голямо е превишаването на хирургичните легла - 9508, при максимум нужни 7070.

Недостигът е най-чувствителен при леглата за реанимация - 1296 при минимум нужни 1729.

В НЗК се съдържа списък с лечебните заведения, с които НЗОК задължително трябва да сключи договор за работа, за да обезпечи достъпна медицинска помощ за здравноосигурените граждани.

С всички останали лечебни заведения, които са получили разрешение за дейност, здравната каса може да сключи договор при желание от тяхна страна и в съответствие с нивата им на компетентност.

В задължителния списък са включени 57 държавни болници, които са ключови за медицински грижи в страната.

Тези лечебни заведения са подбрани на базата на следните критерии: наличие на отделение по спешна медицина, структури по АГ, детски болести, вътрешни болести, кардиология, неврология, хирургия, ортопедия и травматология, анестезиология и интензивно лечение II или III ниво на компетентност, диализно лечение с възможности за спешна диализа, клинична лаборатория II или III ниво на компетентност и структура по образна диагностика.

В списъка са включени и болници, които имат статут на университетски клиники, осъществяват трансплантации или други високоспециализирани дейности като кардиохирургия, неврохирургия, токсикология, онкология, хематология. инфекциозни болести.

В НЗК се посочва също нужният брой от центрове за спешна помощ, трансфузионна хематология, психиатрични и онкологични болници.

Данните показват, че към момента страната има достатъчен брой от тези лечебни заведения - 28 Центъра за спешна медицинска помощ и 198 филиала към тях, 5 центъра по трансфузионна хематология, 12 психиатрични болници, 9 за онкологични заболявания.