Ми истерският съвет утвърди Националната здравна карта
(НЗК) на България - документът, с който се определят минималните
и максималните потребности от болнични легла в различните
региони на страната.
В съобщение на Правителствената пресслужба се уточнява, че в момента във всички 308 болници в страната има 44 411
легла. Според НЗК, за да се осигури адекватна медицинска помощ
на българските граждани, са необходими между 30 254 и 43 984
легла.
Но макар болничните легла у нас да са почти в нормите
(надвишават само с 427 максималната граница), разпределението им
е неравномерно.
В шест области (Кърджали, Разград,
Силистра, Хасково, Шумен и Ямбол) те са под минималния праг. В
други седем области (Благоевград, Кюстендил, Пазарджик, Плевен,
Смолян, Стара Загора, Пловдив) - надхвърлят максималния праг.
Повече са и леглата в столицата - при максимално нужен брой от
6847, те са 10 072.
Неравномерно е и разпределението на леглата по видове.
Леглата за активно лечение у нас са 37 063 при максимално нужни
33 659. Най-голямо е превишаването на хирургичните легла - 9508,
при максимум нужни 7070.
Недостигът е най-чувствителен при
леглата за реанимация - 1296 при минимум нужни 1729.
В НЗК се съдържа списък с лечебните заведения, с които НЗОК
задължително трябва да сключи договор за работа, за да обезпечи
достъпна медицинска помощ за здравноосигурените граждани.
С
всички останали лечебни заведения, които са получили разрешение
за дейност, здравната каса може да сключи договор при желание от
тяхна страна и в съответствие с нивата им на компетентност.
В
задължителния списък са включени 57 държавни болници, които са
ключови за медицински грижи в страната.
Тези лечебни заведения са
подбрани на базата на следните критерии: наличие на отделение по
спешна медицина, структури по АГ, детски болести, вътрешни
болести, кардиология, неврология, хирургия, ортопедия и
травматология, анестезиология и интензивно лечение II или III
ниво на компетентност, диализно лечение с възможности за спешна
диализа, клинична лаборатория II или III ниво на компетентност и
структура по образна диагностика.
В списъка са включени и
болници, които имат статут на университетски клиники,
осъществяват трансплантации или други високоспециализирани
дейности като кардиохирургия, неврохирургия, токсикология,
онкология, хематология. инфекциозни болести.
В НЗК се посочва също нужният брой от центрове за спешна
помощ, трансфузионна хематология, психиатрични и онкологични
болници.
Данните показват, че към момента страната има
достатъчен брой от тези лечебни заведения - 28 Центъра за спешна
медицинска помощ и 198 филиала към тях, 5 центъра по
трансфузионна хематология, 12 психиатрични болници, 9 за
онкологични заболявания.
Източник:
БГНЕС
