"Сова Харис": 6% биха гласували за ГЕРБ-2

5.9 на сто от българите одобряват появата на втора партия като ГЕРБ, фракция на бивши активисти на ГЕРБ.

Това показват данните от социологическото проучване на "Сова Харис" по поръчка на вестник "Преса".

На въпроса вие лично бихте ли гласували за ГЕРБ-2, 1.3 на сто вече имат ясна позиция и изразяват готовност да гласуват за тази формация.

Ситуацията в страната е такава, че предполага утвърждаването на нови политически субекти.

Да си припомним, че към декември 2012 г. електоратът на ГЕРБ надвишаваше 2 милиона души, се казва в анализа.

Към момента тази подкрепа е спаднала на под един милион. Самото политическо наследство от управлението на ГЕРБ предполага нови, различни варианти на прегрупиране на политическото пространство.

Данните от последното изследване показват, че съществуват 3 основни направления, които могат да консолидират значителна подкрепа.

Първото от тях, разбира се, е реформирането на досегашния проект начело с Бойко Борисов. Не е нужно да си политолог, за да разбереш, че с хора като Искра Фидосова и Цветан Цветанов е абсурдно ГЕРБ да постигне успех на нови избори.

Единствено освобождаването от компрометираните личности, съчетано с адекватно опозиционно поведение, може да осигури сериозно присъствие на тази формация на политическата сцена.

Виждаме, че дали целенасочено или не,тези процеси си тека  и пречистването и създаването на "по-добрия" ГЕРБ е в ход, пише още в анализа.

Междувременно в изследването се упоменава, че

ако днес има парламентарни избори БСП ще получи 19.3 на сто, а ГЕРБ 16.9 на сто от гласовете.

В парламента ще влязат още ДПС със 7.8% и по всяка вероятност Демократичния реформаторски блок, който има подкрепата на 3.9 на сто. На ръба на 4-процентната бариера са националистите от АТАКА и НФСБ.

За диалог между протестиращите и правителството с цел намиране на решение за изход от създалата се ситуация се обявяват 62,5%. Очевидно в процеса на своето развитие протестът създаде и съмнения в своята целесъобразност, се казва още в проучването.

Поредното представително проучване, проведено от "Сова Харис", показва, че напрегнатата политическа обстановка в страната променя, но не нарушава структурата на електоралните нагласи.

Градусът на политическото напрежение поддържа на високо ниво интереса на общественността към политическите процеси.

Съществена промяна в картината внася регистрираното значително доверие към основания наскоро Демократичен реформаторски блок (ДРБ).

Въпреки малкото време за развитие, което е имал този проект, той вече може да претендира за място в първата петица по доверие.

Това показва, че ако успеят да се развият във времето, обединените демократи-реформатори имат шанса да заемат празнината, оставена от партиите-майки на традиционната десница.

Повишено е и доверието към СДС, като при евентуално му включване в ДРБ би могъл да се получи синергичен ефект, надвишаващ механичния сбор на доверие.

Участието във властта е стабилизирало позициите на ДПС сред традиционните му привърженици.

Нишата на националистите традиционно се запълва от 3 формации, като новото тук е, че НФСБ е разширил подкрепата си за сметка на Атака и ВМРО-БНД.

Малко над 60% от избирателите твърдят, че ако сега се проведат предсрочни парламентарни избори, ще гласуват, като при това са наясно и със своя избор.

От всички лидери на политически формации, които ще се борят за участие в следващия парламент, най-високо доверие получават Сергей Станишев и Бойко Борисов. Председателят на ГЕРБ води с минимална преднина.

Фактът, върху който трябва да се замислят и двамата обаче, е високите нива на неодобрение, което получават.

То показва, че както към тях самите, така и към ръководените от тях партии, има натрупано голямо обществено недоволство.

Висок рейтинг получават Николай Бареков, Емил Кошлуков и Любен Дилов–син, които се изявяват едновременно и в политиката, и в журналистиката.

Очевидно е, че постоянното им присъствие в публичното пространство допринася за тяхната популярност, но, от друга страна, не е достатъчен фактор за да получат това значимо обществено доверие.

Не можем да не отбележим летящия старт на Николай Бареков. Той още не е обявил формáта, с който ще участва в политиката, но доверието, което получава в аванс, би трябвало да му даде значителна доза увереност.

Сред лидерите на политически формации Бареков се нарежда на трето място по доверие.

Нещо повече, като ново лице недоверието към него е на много по-ниско равнище в сравнение с лидерите на двете най-утвърдени партии.

Присъствието на Николай Бареков може да се разглежда като естествено продължение на кампанията "България без цензура" и заявеното от него намерение да смени амплоато си.

В тази плоскост трябва да отбележим и Илиана Раева, която явно е забелязана от значителна аудитория. Впечатление прави още фактът, че доверието в Лютви Местан значително надвишава това в партията, която ръководи.

С най-голям кредит в момента се ползват БНТ, БНР и Българската Православна църква.

Най-ниско в тази скала вече традиционно стои съдебната система. За първи път в подобна класация е включена Европейската Комисия и Европейския парламент, защото от "Сова Харис" считат, че те имат пряко отношение към вътрешния живот в страната.

Основните европейски институции се позиционират в горната част на класацията, което показва, че доверието на българския избирател към тях е с позитивна насоченост.

Още повече, че изразеното недоверие към европейските институции е на много ниски нива.

От ръководителите на основните институции най-голямо е доверието към Патриарх Неофит,

следван от българския еврокомисар Кристалина Георгиева и омбудсмана на РБ Константин Пенчев. Развитието на политическата ситуация у нас приковава вниманието на широката общественост въпреки разгара на летния сезон.

Очаквано беше, че проведените през май парламентарни избори няма да изпълнят основната си роля, а именно да успокоят обстановката в страната.

Сега фактическото разделение на протестиращи и застъпници на новоизбраната власт води до дълбока конфронтация в обществото.

Подкрепящите протеста срещу Орешарски имат по-широка основа, тъй като представляват около 48% от гласоподавателите.

Не е за подценяване и групата на неподкрепящите, чийто дял е около 38% от пълнолетните българи.

Същевременно само 21,5% смятат, че протестиращите срещу кабинета предлагат конструктивни мерки след евентуалната негова оставка.

За диалог между протестиращите и правителството с цел намиране на решение за изход от създалата се ситуация се обявяват 62,5%.

Очевидно в процеса на своето развитие протестът създаде и съмнения в своята целесъобразност.

Широката общественост вижда изхода в диалога и намирането на консесусно решение между различните страни.