Френската сенаторка Алин Аршембо от партия "Европа Екология-Зелени" иска правителството да се откаже от мерките, ограничаващи достъпа до френския пазар на труда на българи и румънци, включително роми, съобщава информационният портал "Еурактив" (Euractiv.com).
Във внесената от нея резолюция се посочва, че достъпът до пазара на труда ще позволи на ромите, живеещи във Франция, да излязат от несигурността и да се спестят държавни средства.
Текстът, представен от Аршембо на 27 юни, няма задължителен характер и цели
да бъдат премахнати "преходните мерки" във Франция спрямо румънски и български работници,
отнасящи се и за ромите от тези две страни. България и Румъния последни се присъединиха към ЕС през 2007 г. и за тях все още се отнасят тези ограничения, които могат да останат в сила до 31 декември 2013 г. Освен Франция, Белгия и Германия също прилагат такива ограничения.
Според Алин Аршембо
"не може да се гради Европа, като се поддържат дискриминационни мерки срещу нейните граждани".
За да работят във Франция, българските и румънските граждани трябва да имат разрешително за работа, поискано предварително от работодателя. С други думи, те трябва да имат гаранция, че ще бъдат назначени още с пристигането си. Това условие обаче се спазва по-лесно от по-богатите слоеве, отколкото от бедните. Освен това работодател на българин или румънец трябва да плати такса на френската служба по имиграцията и интеграцията, която може да достигне до 50% от заплатата в рамките на два пъти и половина минималната заплата в страната.
Франция леко смекчи мерките, като изготви списък със 150 професии, при които трудно се намират кадри, така че българите и румънците ползват улеснени процедури за получаване на разрешителни за работа.
Според сенаторката обаче това не е достатъчно. Още повече, че финансовата помощ при връщането в родината им на нелегалните имигранти
струва много скъпо на Франция
и е безполезна, тъй като повечето от тях се връщат отново, подчертава Аршембо.
По данни на имиграционните власти през 2011 г. българските и румънските роми са били основни ползватели на помощите за връщане в родината - 300 евро за възрастен и 100 евро за дете. Миналата година 7284 румънци и 1429 българи са върнати в родните им страни.
Сенаторката се надява социалистическото правителство да я подкрепи. По време на президентската си кампания Франсоа Оланд застана на обратната позиция от тази на предшественика си Никола Саркози.
Изданието дава пример с добрата интеграция на българските и румънските роми в Испания. През 2011 г. 53% български роми са имали работа в Испания.
