С дарение от Генко Шойлеков в Клисура построяват здравна станция

Г енко П. Шойлеков (1855 - 1918 г.) е роден в гр. Клисура.

Като стипендиант на Добродетелната дружина той заминава да следва земеделски науки в Табор (Чехия), Клостернойбург и Виена (Австрия). През 1880 г., след като получава диплом за висше земеделско образование, се връща в България и започва да внася у нас непознати до тогава, модерни земеделски машини и въвежда нови агротехнически дейности и поставя на научни основи отглеждането на домашния добитък в страната.

Установява се в София и основава в с. Горна баня голям чифлик, който става модерно показно земеделско стопанство. Участва в Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив през 1892 година (днешният Международен пловдивски панаир).

През май 1918 г. Г. Шойлеков изпраща телеграма до кмета на град Клисура, че е внесъл в Българска Народна Банка 100 хил. лв. в облигации от Български държавен заем (1914 и 1923 г.), за да се образува фонд на негово име. С това дарение той изразява желанието си да помогне на своите съграждани да подобрят хигиенното състояние на града. В отговор на благотворителния жест, в Клисура се свиква събрание на представители на общината и на културните дружества. Те приемат дарението и решават да провъзгласят Г. П. Шойлеков за почетен гражданин и почетен член (заедно със съпругата му г-жа Невена Шойлекова) на всички дружества.

Фондът се управлява от Министерство на народното просвещение и влиза в състава на обединения фонд „Завещатели и дарители". За съжаление Г. П. Шойлеков не успява да напише своето завещание и да определи начина, по който да се използват средствата на фонда и те остават за капитализиране.

Така през 1930 г. капиталът нараства на 124 хил. лв., а през 1937 г. вече възлиза на 317 хил. лв. Фактът, че управата на Клисура не е проявила до този момент интерес към съдбата на дарението, кара карловския околийски лекар д-р Г. Кьосев да постави въпроса пред областния лекар и пред главния лекар на Дирекцията на народното здраве, за да може да се оползотвори фонда. След консултации със съпругата на дарителя, се решава да се построи здравна станция и амбулатория в града, като се отдели специално внимание на отделението за бременни, родилки и деца, стаи за лекари и акушерки и т.н.

След предприети енергични мерки на медицинските власти от Пловдивска област и Министерство на народното просвещение, Главната дирекция на обществените сгради, пътищата и благоустройството е натоварена с изработването на плановете и тръжните книжа. През пролетта на 1939 г. Клисурското градско общинско управление започва строежа на здравната станция за сметка на благотворителния фонд „Генко П. Шойлеков".

Наследниците на Г. П. Шойлеков даряват за построяването на болницата и дворното място на родния му дом. Според плановете постройката възлиза на 650 хил. лв., а до есента на с.г. е издигнат първият етаж. Технически ръководител е арх. Светослав Грозев.

През октомври 1939 г. кметството настоява за допълнителни 100 хил. лв. за закупуване на строителни материали, за да продължат работите и се покрие сградата.

През юли 1940 г. Министерство на финансите разрешава на МНП да изразходва от бюджета на фонд „Завещатели и дарители" за 1940 г. сумата 200 хил. лв. и така се завършва грубият строеж на здравната станция, а волята на дарителя е изпълнена.

Останалите в края на 1940 г. 659 лв. са прехвърлени във фонд „Пиротски българи", след което фондът е закрит.

Благотворителната дейност на фонд​ „Генко П. Шойлеков" е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г.".

Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.