Това каза президентът Георги Първанов в началото на словото си на тържествената заря-проверка на площад "Народно събрание" тази вечер по повод Националния празник на България - Трети март.
Държавният глава посочи, че това е денят на българската признателност към стотиците хиляди герои дали живота си за българската свобода.
Той отбеляза, че този ден олицетворява по един възможно най-ярък начин силата на международната солидарност.
Българската свобода стана възможна, когато революционната идея стана общонационална, кауза на всеки един българин, каза президентът.
По думите му българският успех е станал възможен, когато народните водачи са осъзнали, че пътят към възкресението и свободата минава през голготата и разпятието, през саможертвата.
Заради това наш дълг е да се питаме сега и във всеки един момент дали 13 десетилетия и малко повече след нашето Освобождение имаме свободата - вътрешната, духовната свобода, за която мечтаеха и се бореха нашите възрожденци.
Президентът посочи, че днешният празник не е само ден на признателност, а и за равносметка.
"Денят, в който започна възраждането на българската държава, ни задължава да се запитаме дали следваме заветите, ценностите и принципите на възрожденците затова да градим силна, здрава, добре уредена държава.
Силна, но не силова, не администрираща, а държава, на която гражданинът разчита да решава неговите проблеми, да защитава имуществото, достойнството и живота му", каза Първанов.
Той подчерта, че и сега, и винаги трябва да си припомняме, че българската нация е била свободна духовно преди да се освободи военно-политически, със силата на оръжието.
Президентът призова да не допускаме отстъпление от "духовната територия на българската държава". Наследството на възрожденците ни повелява да създаваме правила, решения, които да стимулират и окуражават предприемчивите, будните български граждани.
Едно от големите послания на Възраждането е за социалната държава, което ние, уви, често забравяме, каза президентът Първанов. По думите му не би трябвало да забравяме, че Левски и Ботев, съратниците и сподвижниците им дадоха живота си не само заради националната ни независимост, но и за социална справедливост.
Днес Европа има своята стратегия "2020", която е по-социална от всякога, и ние българите нямаме право да отстъпваме по-назад от този модел и критерий, изтъкна президентът Първанов.
Той посочи, че върховенството на закона произтича не от поредния европейски доклад, към който ние ще подхождаме с респект, а от посланията и заветите на нашите възрожденци.
"Силната нация и в представите на българските възрожденци, и в годините след това до днес винаги е означавала максимално съгласие и единение. Срещу нашите задружни сили не може да противостои и най-мощната стихия", припомни думите на Апостола държавният глава.
Той изтъкна значението и модерността за времето й на Търновската конституция.
Един от големите пороци на българския път в годините след Освобождението е този стремеж към налагането на лична власт, каза президентът в словото си. По думите му в нашата нова история има много сложни, противоречиви неща.
Ние има с какво да се гордеем с тази невероятна национална консолидация в края на 19-и и началото на 20-и век. Но не бива да забравяме и периодите и епизодите на тежко политическо противопоставяне и саморазправа, заяви държавният глава.
Той обясни, че припомня всичко това, защото наред със заслужената национална гордост днес като една зряла и успяваща нация, каквато е българската, ние можем да надскочим обичайната патриотична патетика, да си дадем сметка за цялата сложност на нашата история.
Тогава ще можем да отсеем и да пренесем напред онова, което е трайно и значимо, смята Първанов.
От нас зависи дали ще вземем държавническото поведение, този разум, тази мъдрост, които направиха България икономическо и не само икономическо чудо на 19-и и началото на 20-и век, или ще останем заложници на политическа мъст и противопоставяне, изцедили много от националната ни енергия, каза още президентът.
В началото на церемонията на площад "Народно събрание" бяха посрещнати знамената-светини на българската бойна слава. Командващият зарята бригаден генерал Андрей Боцев, заместник - началник на Сухопътните войски, рапортува на президента.
Георги Първанов прие строя на представителните роти от Софийския гарнизон, които поздрави по случай Националния празник.
Сред присъстващите на церемонията са председателят на Народното събрание Цецка Цачева, премиерът Бойко Борисов, вицепрезидентът Ангел Марин, министри, депутати, висши военни, духовници, дипломати, военни аташета, граждани.
На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага края на Руско-турската война от 1877- 1878 г.
Датата 3 март слага начало на Третата българска държава
Празникът бе отбелязан с чествания в цялата страна. В 11 ч. сутринта София се състоя церемония по издигането на националното знаме пред Паметника на Незнайния воин.
В церемонията участва президентът Георги Първанов. Той прие строя на почетния караул, построен в чест на 3 март, и поздрави гвардейците за празника.
Трибагреникът беше издигнат под звуците на националния химн и топовни салюти. Президентът Първанов поднесе венец пред Паметника на Незнайния воин. Церемонията завърши с тържествен марш на гвардейците.
В 12 ч. бе извършена тържествена смяна на почетния гвардейски караул пред Парадния вход на сградата на президентството.
Повече от две хиляди души се събраха на Шипка. Те дойдоха с около 30 автобуса организиран превоз, с десетки леки автомобили и с пеши походи към старопланинския връх, за да се поклонят през паметта на българските опълченци и воините от още 10 националности, загинали за свободата на страната ни преди 133 години.
При минус 10 градуса и в мъгла с видимост под 50 метра хилядното множество замълча и сведе очи при отслужената от Великотърновския митрополит Григорий заупокойна панихида в памет на загиналите.
Санстефанският мирен договор е подписан в градчето Сан Стефано (дн. Йешилкьой) от граф Н. Игнатиев и Ал. Нелюдов от руска страна, и Сафет паша и Садулах бей - от турска.
Договорът е предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Постановленията за България се съдържат в членовете от 6 до 11 и в член 19.
Съгласно тях България се учредява като автономна, но васална държава с граници, които обхващат с малки изключения почти всички земи в европейската част на Турция, населени с българи.
Общата й площ възлиза на повече от 170 хил. кв. км.
Тя има редица права, включително и да иска признаване и от други страни извън подписалите Санстефанския мирен договор, както и правото на международни търговски отношения и на търговски представителства; да сключва търговски, финансови и административно-правни договори със съгласието и одобрението на сюзерена Турция или на попечителя Русия по време на преходния период, както и да има собствена войска и полиция.
Източник: По информация от БТА
Последвайте ни
