Църквата почита днес светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.
През 313 г. Константин издава
Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия.
Самият той приема християнската вяра в края на живота си.
Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и
открива кръста, на който е бил разпнат Исус.
Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.
Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата „Свети Апостоли“ в Цариград, а в продължение на 16 века градът носи името му - Константинопол.
Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“.
Това е денят на игрите върху огън - нестинарството,
запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.
Празникът започва няколко дни по-рано със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.
На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда.
Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на св. св. Константин и Елена.
В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци.
Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.
След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.
Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена.
Днес се пада и Спасовден. Празникът се отбелязва винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден.
Според християнските вярвания след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Ерусалим се въздигнал в небесата.
С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и
затова денят се нарича Спасовден.
В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях – Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.
Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви.
Те берат и се кичат с цъфналия през нощта росен. С него могат да се лекуват болните.Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Народните вярвания гласят още, че,
ако на Спасовден вали дъжд, годината ще е богата, а реколтата – обилна.
На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска.
Денят е и празник на хлебари и сладкари.
