Днес е Денят на народните будители.
Посветен е на делото на книжовниците, просветителите, на борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал - Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.
За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив.
От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис Трети е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.
През 1945 г. е забранен. Честването му се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и за неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.
"Обществото на знанието и хуманизмът на XXI в." е темата на деветата научна конференция, която организира в Деня на народните будители Университетът по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ).
Книжовността, книгата и четенето, културно-историческото наследство в условията на обществото на знанието са проблемите, на които е посветен научният форум.
Докладите от конференцията се публикуват в сборник от университетското издателство "За буквите - О писменехь", което издава научна литература и едноименния илюстрован вестник за книжнина, култура и културно-историческо наследство, с международна редколегия, в която участвуват едни от най-известните слависти и старобългаристи.
Единствен по-рода си, в. "За буквите - О писменехь" излиза два пъти годишно - за Деня на славянската писменост 24 май и за Деня на народните будители 1 ноември.
