Славов е роден в Сливен на 25 юли 1930 г. Учи в Американското основно училище в София до закриването му през 1941 г. и завършва английска филология в Софийския университет.
Работи в Народната Библиотека "Св.Св. Кирил и Методий", води курсове по руски и по английски език. През 1965 г. защищава дисертация на тема "Функции на ритъма в художествената стихова реч" в Института за литература при БАН.
Като изпълнителен секретар на научен проект "Основни насоки на световната култура до 2000 г." към БАН заминава за САЩ, където през 1975-1976 г. работи в отдел за международни научни изследвания и обмен в Ню Йорк.
През 1976 г. се установява в САЩ и получава американско гражданство. В България е осъден като невъзвращенец.
Атанас Славов е извънредно продуктивен автор. До напускането на България той е автор на стихове, на фантастика („Факторът Х", „По голямата спирала"), на изкуствоведски изследвания, има книги за Теодосий Търновски, за Патриарх Евтимий и за Григорий Цамблак, пише книги за деца, сценарии за анимационни, документални и пълнометражни филми.
Превежда произведения на Чарлз Дикенс, Греъм Грийн, Шон О'Кейси, Уилям Сароян, Колридж и др.
В чужбина работи на свободна практика в радио "Свободна Европа" и Би Би Си - Лондон (1978), в Центъра "Удроу Уилсън" в отдела, изучаващ проблемите на източноевропейските култури (1979), в Държавния департамент във Вашингтон, като инструктор по български език (1980-1983), в Центъра за езикови научни изследвания в щата Мериленд (1983) и в радио "Гласът на Америка".
Посвещава голяма част от времето си в изучаване на живота и учението на Петър Дънов. В архива му има солидна сбирка от материали върху живота на Учителя, теорията и практиката на дъновизма.
В САЩ Славов сътрудничи на вестниците "Крисчън сайънс монитор", "Вашингтон пост" и др. Там започва да пише своите мемоари, които най-напред прозвучават на български език, четени от самия него в 52 седмични предавания на радио "Свободна Европа".
В САЩ създава издателство, с което привлича много от пишещите български емигранти.
След 1989 г. Атанас Славов се завръща в България и се установява в родния си град. През 1991 г. наказателното дело срещу него е прекратено. Издава много от книгите си, писани в чужбина. Дарява архива си на НБУ.
Носител е на орден "Стара планина". Отличен е с наградата за литература и изкуство "Добри Чинтулов". Почетен гражданин на Сливен.
Освен писател Атанас Славов е преводач, учен, семиотик, антрополог, журналист, дисидент, кулинар, познавач на джаза и чалгата, автор на английско-цигански речник, събирач на песни, случки, думи, рецепти...
За Петър Дънов той казва: "Беше неотразим. Светъл, усмихнат, детските ми очи са запечатали ръката му. Като го видиш, все едно пространството се огъваше около него. Страхотно силно присъствие имаше.
На мен не ми трябва някой да ми бие камбана и да ми кади пушеци, за да се усмихна на Бога. Вярвам, че Бог седи ей тук и ни се усмихва."
А за България: "Мозъците ни са толкова разбълникани от руски империалисти, български комунисти и фашистки тъпанари, че не можем да правим разлика между нация и етническа група.
Но ще дойдат млади хора, необременени и ще пердашат напред. А като тръгнат българите, нямат спиране. Много е смешно да се каже това точно сега, но ние сме работливи..."
Последвайте ни
