По традиция, и тази година,
на 2 юни в 12 часа в продължение на 2 минути сирените в цялата страна
ще свирят в знак на всенародната почит към паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България.
При подаването на сигнала пешеходците и пътните превозни средства ще спрат на място до края на звука от сирените.
От 11.00 ч. Столична община организира тържествена церемония за отдаване на почит.
Събитието ще се състои пред паметника на поета-революционер в Борисовата градина, с участието на вокална формация "Юлангело" с диригент Йосиф Герджиков и хор "България" с диригент Валентин Бобевски.
Водещ ще бъде актрисата Красимира Кузманова. Слово ще произнесе заместник-кметът на Столична община, д-р Тодор Чобанов.
"Събрали сме се в подножието на легендарния Врачански Балкан да почетем паметта на Христо Ботев и падналите за освобождението на България", заяви късно снощи президентът Росен Плвнелиев в словото си преди Тържествената заря проверка в памет на гибелта на великия поет.
"Той е от онези велики личности в световната история, които очертават високия ръст на всяка нация.
Ботевата поезия е най-високата мярка на
българския творчески гений,
на волята на българския народ за свобода и независимост", каза държавният глава.
Президентът припомни думите на поета, че за свободата са
достойни само тези, които са достойно да умрат в неговото име.
"С героичната си
саможертва Христо
Ботев показа на целия свят, че българският народ е достоен за
свободата си",
добави Плевнелиев.
Преди словото си той прие тържествения строй на четирите роти от врачанския гарнизон.
Президентът поздрави войниците с Деня на Ботев и
загиналите за свободата на България. Редом с войсковите части присъства и
студентски взвод.
Причината за това е, че в още в края на ХІХ век студенти от Софийския университет решават да честват този ден като свой празник, защото българската младеж трябва да черпи вдъхновение от идеалите на Христо Ботев.
Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител
баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството
на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище.
Октомври същата
година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия,
от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село
Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу
чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.
От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години
се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е
арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския
затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва
работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на
революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова
редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме".
През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и
стихотворения".
След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през
1875 година БРЦК под ръководството на Христо Ботев започва подготовката на
въстание и в България. За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и
оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю.
Преждевременното
избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в
БРЦК. В резултат на това в края на 1875 година Ботев подава оставка (това довело
и до разпускането на организацията), но не се отказва от революционната си
дейност.
След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява
контакт и с неговите членове. През май 1876 година той започва редактирането на
последния свой вестник "Нова България", от който успява да издаде само един
брой.
През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание,
Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се
качва с част от четата на кораба "Радецки" на 16 май и един ден по-късно
заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.
От Козлодуй
четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много
малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните
очаквания.
Четата води няколко боя с преследващите я османски потери.
На 2 юни
1876 година е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва
Ботев. Това се случва в подножието на връх Вола в Стара планина.
