Н а осмата седмица след Великден – винаги в неделя, се отбелязва големият християнски празник – Петдесетница.
На Петдесетница се празнува рожденият ден на Христовата църква.
На този ден Исус Христос основава църквата си на земята чрез пращането на Светия Дух.
Според библейското предание на 50-ия ден след Пасха в Йерусалим било пълно с поклонници, дошли за големия юдейски празник, посветен на Божието законодателство на планината Синай. Дванайсетте Христови апостоли и Божията майка били събрани на молитва в къщата, където преди 50 дни вечеряли преди Пасха заедно с Христос.
Внезапно се чул шум, сякаш задухал силен вятър и изпълнил цялата къща, а
над главата над всеки от молещите се се явили пламъци, приличащи на огнени езици.
Апостолите се изпълнили със Светия Дух и започнали да славят Бога на всички езици, които дотогава не знаели. Пламъците били видимият знак за въздействието на Светия Дух върху Христовите ученици, на които била дадена силата да проповядват Христовото учение на всички народи.
Понеделникът след Петдесетница е празникът на Светия Дух.
За старозаветните Петдесетница бил един от трите велики празника. Първоначално празникът отбелязвал завършването на жътвата на ечемика. Празнувал се с приношение на хляб и жертвени животни като ден на радост и благодарност, припомнящ странстванията в пустинята и освобождението от Египет.
В по-късни времена на този ден се отбелязвало получаването на Синайското законодателство, петдесет дни след излизането на евреите от Египет. Празникът бил тържествен и радостен, в Йерусалим се стичало голямо множество хора, за да принесат в благодарност на Бога установената от закона жертва.
