П равителството прие проекта за изменение на Закона за лечебните заведения и той ще бъде внесен в парламента, обяви днес здравният министър Петър Москов след редовното заседание на кабинета.
Основните акценти в него са възможността на НЗОК да избира болниците, с които да сключва договори, както и въвеждането на задължителна национална здравна карта.
Касата ще финансира само лечебни заведения, посочени от здравната карта като необходими. Това ще става и по критерии за качество и комплектност на услугата, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
С проекта се предлага от 1 януари 2017 г. наличието на положителна акредитационна оценка да е задължително условие за сключване на договор.
Според Москов така ще се гарантира, че няма да се поддържат заведения, които покриват лечението само на "епизод" от определените като национално значими заболявания. Болниците, сами или в обединения, ще трябва да гарантират пред НОЗК, че могат да осигурят цялостно лечение.
Феодализацията само на "нискоразходен" и "високодоходен епизод" от нашето лечение вече няма да е възможна, заяви министър Москов.
Ако комисията по национална здравна карта определи, че искането за нова болница не отговаря на нуждите на дадено място - т.е. там има излишък, НЗОК няма да има право да сключи договор с новостроящо се лечебно заведение. Аналогичен ред е предвиден и по отношение на осъществяването на нови медицински дейности от лечебните заведения.
Мярката цели да се ограничи бума на откриване на нови и нови болници
Според Москов въвеждането на националната здравна карта ще подпомогне кадровото обезпечаване на системата и ще даде ясна картина на потребностите от болнична и доболнична помощ в страната.
Касата дава рамката на количеството болници и броя легла и това дава гаранция, че е невъзможно разрастване на база бизнес план, а не нужди, като формата на собственост ще се определя при изисквания за най-добро качество, поясни Москов.
"В половината Европа има 400 болници, а само в България са 360 - значи има проблем. Ако приемем, че хазартът е най-доходоносният законен бизнес, то за миналата година има разкрити повече нови лечебни заведения, отколкото казина.
Тоест, фактът, че сега едно лечебно заведение може да отговори на бизнес план, на бърза възвращаемост и сигурност на капитала, на базата на това, че НЗОК и ние с нашите вноски задължително ще внесем пари там, означава, че има нещо дълбоко сбъркано в модела", коментира той.
Връща се и възможността за приватизация на лечебните заведения, които досега са били в забранителен списък. Паричните постъпления от приватизацията на държавното участие в капитала на лечебните заведения ще постъпват в централния бюджет и ще се разпределят изцяло за политики в областта на здравеопазването, а тези от приватизацията на общинското участие ще отиват в общинските бюджети със същата цел.
Спорното бъдеще на диспансерите
Министър Москов уточни, че текстовете за сливането им с многопрофилните болници са претърпели промени след общественото обсъждане и има три варианта.
На базата на областните здравни карти ще се дава становище с три препоръки – формално юридическо сливане, функционално обединение или консорциум по реда на търговския закон.
Ако някой иска договор с НЗОК, ще бъдат така добри да се обединят функционално, юридически, както намерят за добре, или както картата им препоръча, посочи министърът.
Законопроектът променя и текстове, свързани с Кодекса на труда. За да се отговори на текстовете от него за работното време, ще се регламентират 12-часовите дежурства на лекарите, но сумарно за месец те трябва да са изработили по седем часа на ден.
И в момента във всяка болница дежурствата са 12-часови, така работи целият медицински свят, изтъкна Москов.
