"Новинар": Мръсните тайни на МВР

МВР не е това, което беше. За първи път статистиката посочи, че във ведомството са регистрирани 6 пъти по-малко престъпления, отколкото тези, които реално са се случили.

За това, че се крият кирливите ризи във ведомството, всички ние сме наясно отдавна. Защо например си мълчим, когато ни окрадат жилището или вилата? Ами защото няма никакъв смисъл да се оплакваме на арменския поп.

Ясно е,

вътрешното министерство се е превърнало в нещо като арменска църква,

в която не си струва да се жалиш, защото попът, бидейки арменец, не може да стори нищо, за да облекчи болката ти.

И даже не иска да те изслуша. Така беше и с жалбите, които се подаваха в РПУ-тата в страната. Те се замитаха, за да може статистиката да отчете мъничко престъпления, особено битови.

Как е ставало това, бе отчетено във вторник на конференцията „Полицията и модерното общество: Необходимата реформа в България". Зад иначе помпозното име на форума се казаха доста неща от българската рискова действителност.

Например, че 600 хил. престъпници са ни грабили или са издевателствали над нас, но прокуратурата е прекратила преписките, защото са били срещу неизвестен извършител.

Официалната статистика на МВР за миналата година сочи, че са регистрирани 113 340 престъпления, или 1470 на 10 хил. жители. Националното изследване на престъпността, проведено от Центъра за изследване на демокрацията, обаче борави със съвсем различни цифри.

Реалният брой на престъпленията

е съвсем друг - 610 хил. Това според института означава, че в 50% от случаите полицията не е била потърсена за съдействие. Изследването продължава с още тревожни факти.

При 31% от престъпленията, които съставляват 250 хил. броя, униформените са били потърсени, но не са сторили нищо, за да защитят сигурността на гражданите, даже не са ги регистрирали.

Над 60% от жертвите на престъпления пък не са потърсили полицията, тъй като са били убедени, че тя няма да направи нищо.

Прокуратурата потвърди изследването на центъра, като заяви, че не може МВР да отчита 113 хил. престъпления, след като обвинителите са образували 149 хил. досъдебни производства. От тях обаче 70 хил. са срещу неизвестен извършител. И още една тъжна констатация - в последните години прокуратурата е прекратила поради изтичане на давност 600 хил. дела.

Вътрешният министър Цветан Цветанов реагира много остро на констатацията. "До сега са отчитани едва ли не 60% разкриваемост на престъпленията, което няма нищо общо с реалността", каза Цветанов.

Той поиска полицаите да си припомнят функциите и да се вземат в ръце, тъй като време за губене няма и само те са тези, които ще върнат доверието на обществото към тях, като покажат реално, че пазят живота на гражданите.

"Полицаят да бъде човекът, който в квартала хората да го познават", поиска още Цветанов.

Това обаче може да се случи, ако униформените престанат да се крият в храстите и излязат на светло. До сега те си мислеха, че са обикновени чиновници. Залъгваха се с лошото оборудване, с бавните коли, с липсата на бензин.

Вярно е, че това са съществени неща, без които полицаите не могат да си вършат работата. Но пък да не регистрираш престъпленията, за да създаваш куха статистика, която да мие очите на шефовете, какво е? И

кой позволи от седене по кафенетата полицаите да заприличат на мекици?

Сега е трудно в едно РПУ да изброиш петима от тях, които наистина имат осанка на пазители на реда.

Доколко полицията е ударила дъното, е ясно и от случката, която се разигра пред столичната дискотека "Червило". Там в ръкопашен неравен бой влязоха преди време пияни клиенти на увеселителното заведение и няколко полицаи.

Всичко това се случи, защото тузар на нощна София бе паркирал неправилно пред заведението. Силно изненадан от това, че полицията му търси сметка за нарушението, мъжът опита да скъса пагоните на униформените и ги псува яко.

Тузарят не бе свикнал в малките часове на деня да вижда около заведенията полицаи и именно това отключи яда му.

До сега той знаеше, че може да прави всичко, което си поиска, особено посред нощ. До сега грехът бе на негова страна. Точно затова в мелето се включиха и двете му спътнички, които пък започнаха да дерат униформените.

Защото и те бяха наясно, че могат да си правят каквото си искат. Обаче не стана така. Белезниците щракнаха и всички отидоха в ареста за назидание.

Тази нощна случка дойде да покаже колко редки птици са полицаите на улицата. Особено през нощта. Точно затова министър Цветанов поиска да ги изкара навън. За да има сигурност за обикновените хора, част от които нощем спят. И не искат да бъдат обезпокоявани със скандали.

Мръсните тайни на МВР все повече лъсват.

ече няма да има стъкмистика, която да показва колко добре се справяме с престъпността.

Трябва да се знае кой всъщност е дърпал конците, за да се появяват в публичното пространство лъжливите числа. Кому е било изгодно да ни засипва с неверни данни за разкритите престъпления, след като много добре се знае, че няма нито един осъден за знаковите убийства, които се случиха по време на демокрацията?

Тези, които са поръчвали статистиката менте, трябва да понесат вината за това. Сигурно имената са вече известни на министър Цветанов. Редно е да ни осведоми кой точно е искал да ни лъже. А пък ние от своя страна ще го запитаме с каква цел го е правил.

Ако този шеф се оправдае с Брюксел, няма да е никак добре, защото именно от там идваха сигналите, че полицията ни не се справя добре и не лови престъпниците. Даже никак не ги лови, а в отделни случаи играе на тяхна страна.

Европа много добре знае ахилесовите места на България. Това трябва да е повече от ясно. Както каза преди време един професор по наказателно право, не се опитвайте да излъжете ОЛАФ, защото нейните служители знаят всичко за страната ни.

Може да ви отговарят с "да", когато се опитате да ги преметнете, но това не значи, че ви вярват. Правят го от куртоазия, за да не ви обидят.

Колкото до кварталния полицай, той най-после трябва да се появи на сцената. А тя е улицата, която трябва да охранява от нарушители. Ако този квартален се появи и се грижи за нас, тогава и ние ще му отвърнем с уважение. А иначе няма как да знаем за него, ако си стои в канцеларията, където не му е мястото.