П о традиция осем дни преди Великден православните християни отбелязват Лазаровден.
Така направиха и ученици от благоевградското СОУИЧЕ, които представиха народния обичай "Лазаруване".
На този ден се изпълнява обичаят лазаруване, който се свързва с преминаването на порасналите момичета към моминството и възможността да създадат семейство.
По традиция млади жени, наричани лазарки, се събират рано сутринта и набират цветя и върбови клонки, от които сплитат венци за Цветница. Най-вълнуващ от всички ритуали за деня бил плетенето на венците от набраните цветя и пускането им в реката. Пускането на венец от девойка в реката символизира желанието й да се задоми.
Ако венецът бил хванат от момък, той искал момичето за своя жена. Затова, когато пускали венците си в реката, момичетата пеели и чрез песните си изразявали своите надежди венците да бъдат уловени именно от онзи, когото харесват. Пускането на венци било и своеобразно състезание, тъй като който излязъл най-напред по течението на реката, тази мома щяла първа да се задоми.
Лазарките се пременят в традиционни носии и обикалят къщите в селото, като пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Лазарките пеят само на Лазаровден, тъй като се смята за греховно да се пеят други песни. Влизайки в дома на някого, те изпълняват песен за всеки член от семейството, а от своя страна стопанинът им дава различни дарове.
Според стари предания, мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи.
Двата празника - Лазаров ден и Цветница са свързани с началото на пролетта и разцъфването на природата. Обичаят лазаруване започва със седянка. Едно от момичетата се провиква: Лазаре! Иде Лазар, ходи по полени - трева гази до колене. Скоро го срещнете! Отворете нови порти да улезне Лазарица, до пошета по дворове...
След това лазарките вървят, носейки кошнички за яйца пеят: "Разтвори се горо, водо, да преминат лазарици. Да не трошат криви пера, криви пера паунови". Като влязат в дома, където ще лазаруват, пеят на домакинята: "Размитай, Стано, дворове и мо, нареждай, Стано, столове и мо, ще ти дойдат гостове, ще ти дойдат лазарки." След като стопанката ги кани да седнат, те й казват, че не са дошли да сядат, а да попеят и поиграят за здраве и плoдородие на дома. Пеят: "Стопанке, пролет е! Нека цъфтят цветята, нека пеят птиците в двора ти и играят лазарки - пременени и нагиздени".
Лазарката отива и поставя кърпа на рамото на детето в къщата и казва: "Лаленце се люлее, Лазаре, на зелена ливада, то не било лаленце, Лазаре, най-ми било мъжко детенце. Във ръка цвете държеше, за лазарици питаше...". Стопанката дарява лазарките с пуканки, ябълки, бонбони и ги благославя: "Благодаря ви, лазарки! Господ здраве да ви дава! Да сте живи и здрави! Догодина пак да дойдете, да ни поете и да ни поиграете за здраве, за здраве и берекет!".
По време на празника се правят и традиционните наричания: "Червен, червен Великден, зелен, зелен Гергьовден и догодина със здраве! Великденчето разцъфна и щъркелите дойдоха! Великден иде отдалече, Великден чука на прага".
След което всички се даряват с по едно яйце, което момите слагат в кошничките си. След още няколко игри като филека и препусканица празникът приключи с думите: "Сръбвахме водица от най-дълбоките народни извори, а тя е вкусна и разпалва жаждата. Докато е жива народната памет, нека я съхраним за нас и тези, които ще дойдат след нас. Гордеем се, че сме българи!".
