Според 77 на сто от анкетираните цялостна забрана е трудно изпълнима, защото това няма как да се контролира.
Националното представително проучване на НЦИОМ е направено между 5 и 12 март сред 1214 души.
36 процента от участниците в проучването декларират, че пушат, 62.4% - че са непушачи, а 1.6% само са опитвали.
Според отговорите 88% от пушачите намират пълната забрана на пушенето за нереалистична, а 73% от всички анкетирани допускат, че частичната забрана също трудно може да бъде ефективна.
54 процента гледат на провеждането на национална информационна кампания срещу тютюнопушенето като на необходимо условие за успешно налагане на пълна забрана на тютюнопушенето в бъдеще.
Най-често така мислят младите на възраст от 18 до 30 години - 60% от тях. 48 на сто от пушачите също са склонни да приемат бъдеща пълна забрана за пушене на обществени места след кампания за вредата от пушенето.
Мнението на 37% е, че отлагането на пълната забрана ще помогне на хотелиерите и ресторантьорите да излязат по-бързо от икономическата криза, а според 40% това няма да се отрази на тези браншове.
Пред анкетьорите на НЦИОМ 62% от интервюираните пушачи твърдят, че биха сменили заведенията, които посещават и биха се насочили към други, които разполагат със зали за пушачи.
Но 30% са пушачите, които имат намерение да продължат да посещават предпочитаните от тях заведения и при пълна забрана на пушенето там. 18 на сто от пушачите са склонни да променят навиците си и да пушат пред и около заведението, а 12% биха приели изобщо да не пушат, когато посещават заведения.
Едва 3% от пушачите възнамеряват изцяло да се откажат от вредния си навик, тоест да не палят въобще, ако в предпочитаните от тях заведения бъде наложена пълна забрана на пушенето.
Според 48% от интервюираните поправката ще бъде вид подкрепа за традиционен за България отрасъл - тютюнопроизводството и преработката на тютюн.
Като цяло обществото одобрява отлагането на пълната забрана на тютюнопушенето на обществени и работни места, е изводът на социолозите.
Хората са съгласни с основните мотиви за новата поправка в Закона за здравето - практическа невъзможност за ефективен контрол върху забраната и необходимостта да се подкрепят определени отрасли на българската икономика в условия на криза.
Световният опит показва, че потреблението намалява не толкова поради рестриктивни мерки, а поради промяна в отношението към вредния навик, което се постига с продължителни информационни кампании, коментират от НЦИОМ.
Източник: НЦИОМ
Последвайте ни
