58% от пълнолетните българи подкрепят протестите срещу кабинета "Орешарски", а 42 процента не ги подкрепят към 10 юли, показват данни от национално представително проучване на НЦИОМ.
По-висока подкрепа за протестите срещу кабинета социолозите регистрират сред хората на възраст до 49 години, сред висшистите и сред хората с жизнен стандарт около и над средния.
67% от столичаните подкрепят протестите срещу кабинета, както и 57% от жителите на областните центрове и 65% от жителите на малките градове. 52% от жителите на селата не подкрепят протестите.
Сред онези, които не подкрепят протестите, се срещат най-често възрастни хора над 60 години, с основно и със средно образование, жители на селата и представители на етническите малцинства.
37% искат правителството да подаде оставка веднага. На тази позиция по-често застават хора на възраст до 39 години, хора с по-висок от средния жизнен стандарт, столичани и жители на малките градове.
За бърза оставка на кабинета се обявяват 42% от столичаните, 40 на сто от жителите на областните центрове, 44 на сто от живеещите в малките градове и 27% от хората, които живеят в селата.
23% искат оставка на кабинета "Орешарски", като не настояват това да се случи незабавно. Вероятно тази позиция се аргументира с идеята "нека първо да се свърши най-неотложното", смятат от НЦИОМ. По-често от останалите такъв отговор дават хората на възраст между 40 и 49 години.
Според 30% правителството не трябва да подава оставка. Това е мнението на най-възрастните - над 60 години, на анкетираните с основно и по-ниско образование, на живеещите в големи лишения и на жителите на селата.
47 на сто от анкетираните смятат, че за страната ще е по-добре, ако се проведат предсрочни парламентарни избори, а 35% - че е по-добре правителството да изкара мандата си докрай.
За предсрочни парламентарни избори по-често се обявяват хората на възраст между 18 и 49 години, тези с висше образование - 55 на сто от тях, със среден и с по-висок жизнен стандарт, столичани и жители на малките градове.
24% от българите са удовлетворени от резултатите от парламентарния вот на 12 май 2013 г. Доволни от изборните резултати са 69% от избирателите на ДПС и 53% от поддръжниците на "Коалиция за България".
62% от участвалите в изследването посочват, че не са удовлетворени от резултатите от парламентарните избори
Недоволни от изборните резултати социолозите регистрират главно в две възрастови групи - сред хората между 30 и 39 години и сред тези между 50 и 59 години. Над средното е и неудовлетворението от вота сред тези с висше образование, сред хората със среден и с по-висок жизнен стандарт, сред жителите на столицата - 71 на сто от тях, сред живеещите в малките градове - 69 на сто от тях, и сред 63% от живеещите в областните центрове.
82% от привържениците на ГЕРБ не са доволни от резултатите от парламентарните избори. Силно е неудовлетворението от резултатите от вота и сред избирателите на политическите формации, които останаха извън парламента.
29% одобряват позицията на ПГ на ГЕРБ, която обяви, че ще присъства в Народното събрание само когато се обсъждат промени в Изборния кодекс. 55% обаче не подкрепят тази позиция. Позицията на ПГ на ГЕРБ е одобрявана от близо 70% от избирателите на ГЕРБ, докато над 80% от избирателите на БСП не одобряват това поведение. Неодобрението към поведението на ГЕРБ в парламента е с по-висок дял от одобрението и сред симпатизантите на останалите партии, в това число и на извънпарламентарните.
Президентът Росен Плевнелиев е най-одобряваният български политик,
показват данните от проучването. 54% от българите одобряват работата на Плевнелиев, а 35% - не я одобряват. За последните месеци няма съществени промени в рейтинга на президента.
На второ място е столичният кмет Йорданка Фандъкова - 49% одобрение, а трети - Георги Първанов с 46% одобрение. Следва Пламен Орешарски с 37% рейтинг, а пети е Бойко Борисов - с 34% одобрение.
42-то Народно събрание започва работата си с 26% одобрение и с 65% неодобрение. От НЦИОМ припомнят за сравнение стартовите рейтинги на предишни парламенти. 41-то НС през август 2009 г. се е ползвало с 42% одобрение, 40-то Народно събрание започва работа с 23% одобрение, 39-то Народно събрание е имало 37%, а 38-то Народно събрание - 37% одобрение.
С 11 пункта нараства одобрението за работата на полицията
за последните месеци - от 36 на 47%. Одобрението към тази институция е по-висок дял от неодобрението.
НЦИОМ регистрира ръст от 9 пункта в доверието към прокуратурата в сравнение с края на февруари. Сега тази институция е одобрявана от една четвърт от българите.
Без промени в сравнение с април остава одобрението към главния прокурор Сотир Цацаров - 41 на сто. Без значителни промени в сравнение с февруари остава и одобрението към съда - 19 процента.
Правителството на Пламен Орешарски започва работата си с 32 на сто одобрение и с 59 на сто неодобрение. НЦИОМ припомня, че кабинетът на Бойко Борисов е имал 51 на сто одобрение и 20 на сто неодобрение през първия месец на своята работа, а правителството на Сергей Станишев е стартирало с 29 на сто одобрение и 50 процента неодобрение. Кабинетът на Сакскобургготски в началото на работата си се ползвал с
одобрението на 54 процента, като неодобрението е 11 на сто, а кабинетът на Иван Костов - с 60 процента одобрение и 24 на сто неодобрение през юли 1997 г.
Премиерът Пламен Орешарски получава одобрението на 37% от българите, а неодобрението му възлиза на 51%. Стартовият рейтинг на премиера е по-висок от този на оглавявания от него кабинет. Орешарски към момента привлича и симпатии на избиратели извън БСП и ДПС.
Основен приоритет в законодателната дейност на 42-то НС е социалната политика,
смятат 30% от участвалите в изследването. Хората смятат, че трябва да бъдат предприети промени в действащите закони, така че да не се увеличава повече възрастта за пенсиониране, да бъде върнато швейцарското правило за индексиране на пенсиите, да има по-голяма прозрачност за свободните работни места, да се отпуснат помощи на повече хора за енергийни нужди, да се увеличат обезщетенията за майчинство и детските надбавки.
23% смятат, че важна задача са промените в Изборния кодекс. Според тях необходими изменения са промяна на избирателната система - от пропорционална да се премине към мажоритарна или смесена; да се създаде възможност за отзоваване на народни представители; да се премахне възможността един български гражданин да бъде народен представител повече от два мандата; да се намали броят на депутатите, да се премахне депутатският имунитет; да се намали прага за влизане в парламента; да се въведат облекчени условия за регистриране на независими кандидати за народни представители; гласуването да стане задължително и да се въведе образователен ценз за упражняване на правото на глас.
12% са на мнение, че са необходими законодателни промени в областта на здравеопазването, които да улесняват достъпа до специализирана медицинска помощ и да има повече лекарства, заплащани от НЗОК.
Законодателни промени, облекчаващи условията за развитие на бизнеса с цел осигуряване на повече работни места трябва да бъдат приоритет в дейността на парламента според 12 на сто от запитаните.
Социолозите от НЦИОМ коментират, че анкетираните съсредоточават своите очаквания към законодателни промени, гарантиращи подобряване на материалното положение на населението и на страната. Хората очакват Народното събрание и държавата да им осигурят по-добър живот, социални придобивки и гарантирани доходи.
Според анкетираните, приоритетите в работата на правителството са сходни с тези на Народното събрание, като основният акцент трябва да е подобряване на социално-икономическата обстановка. За 19% първостепенна задача на кабинета е подобряването на българската икономика. 13 на сто са на мнение, трябва да се работи за подобряване на жизнения стандарт на населението и за подобряване на благосъстоянието на нацията.
