И предупреждават за
изключително напрегнат и зареден с риск от резки обрати политически сезон.
Проучването е представително, направено между 12 и 17 януари с 1023 интервюта.
Предстоящият Национален референдум активизира най-твърдите партийни ядра и особено в опозицията. Седмица преди гласуването намерение за участие в референдума заявяват между 25% и 35% от живеещите в страната около 6 млн. пълнолетни граждани (което е различно от броя на избирателите в избирателните списъци, които ГРАО все още не е обявил; за президентските избори 2011 г. те бяха почти 7 млн.).
В зависимост от степента на мобилизация и конкретната политическа обстановка
най-вероятно е до урните да отидат между 1.6 млн. и 2.1 млн. души.
Този брой би бил недостатъчен за задължителен характер на резултата от вота, но най-вероятно ще надхвърли нужните 20% активност, което ще препрати решението на въпроса отново в парламента.
Мобилизацията за гласуване основно на привържениците на АЕЦ „Белене" очертава преобладаващ вот „да" на референдума в неделя - отговор, който биха подкрепили около 62% от гласуващите. Сред тях, освен привърженици на БСП, се открояват и симпатизанти на националистическите формации. Вотът „не" достига около 38% от гласуващите, но като правило те са по-слабо мотивирани да участват.
От мобилизацията на тези хора ще зависи както общата избирателна активност, така и делът на позицията „не" в референдума.
Отношението към АЕЦ „Белене" и развитието на ядрена енергетика в България претърпя значителна промяна през последните години. От силно доминираща подкрепа за построяването на АЕЦ Белене преди около 10 години (80% през 2004 г.), към момента българското общество е разделено на три. 33% от пълнолетните граждани са „за" реализиране на проекта АЕЦ „Белене", 30% - „против" развитие на ядрената енергетика у нас и за въвеждане на други технологии, 25% подкрепят постояването на нови реактори в АЕЦ „Козлодуй" без строеж на „Белене".
Най-горещи привърженици на АЕЦ Белене са симпатизантите на БСП, три четвърти от които са готови да участват в референдума на 27 януари.
Най-силни противници на ядрената енергетика са жителите на големите градове, младежите до 30 годишна възраст, както и привържениците на Синята коалиция и СДС.
Четири партии се очертават като сигурни участници в следващия парламент
- ГЕРБ (20.9%), БСП (18.5%), Движение "България на гражданите" (5.6%) и ДПС (5.4%). Спрямо септември ГЕРБ бележи лек спад (от 0.5 %), докато проектът на БСП за ядрен референдум мобилизира симпатизантите й и тя успява да увеличи подкрепата си с 2%.
Други четири политически сили са на рисково разстояние от 4-процентната изборна бариера. Малко над бариерата би бил действителният вот за Синята коалиция и Атака-ВМРО, ако изборите бяха днес. Малко под бариерата, но с потенциал да я атакуват, са СДС и НФСБ на собственика на телевизия СКАТ Валери Симеонов.
Това разположение на силите води и до голяма степен на неопределеност не само за състава на бъдещия парламент, но и за възможните управленски формули в него.
За времето от септември 2012 до януари 2013 г.
положителните оценки за работата на правителството спадат от 18 до 16 на сто, негативните се запазват около 46%.
Единствен министър с ясно изразено одобрение за работата си е Лиляна Павлова (33,4% положителни оценки). Личният рейтинг на премиера остава по-висок от рейтинга на правителството, но и при него се разтваря ножицата между недоверие и доверие. В началото на годината положителните оценки за дейността му спадат от 31% до 29%, а отрицателните нарастват от 37% до 39%.
Други министри със сравнително положителни оценки са Цветан Цветанов (16% одобрение, но и с 26,3% неодобрение), Мирослав Найденов (10,5% одобрение, 14,1% неодобрение), Вежди Рашидов (14,1% одобрение 8,8% неодобрение).
Най-отрицателно, както при всяко проучване, е отношението към министъра на финансите Симеон Дянков - 5% одобрение и 32,7% неодобрение.
Управляващите успяват да запазят по-значимо доверие единствено сред 30-50 годишните избиратели в големите градски центрове, където е съсредоточена основната електорална подкрепа за ГЕРБ. Сред останалите социално-демографски слоеве неодобрението доминира, достигайки до над 50 на сто в по-малките населени места.
Анкетираните избиратели, които заявяват доверие към Бойко Борисов са 29% в сравнение с 38% преди година.
Доверието към Меглена Кунева е 23% (24 преди година), към Сергей Станишев - 22% (24 преди година), към Иван Костов - 7% (4% преди година)
С началото на икономическата криза и резкият спад на оптимизма, регистриран в обществените нагласи в края на 2009 г., икономическите оценки и очаквания се запазват на приблизително едно и също равнище. И в началото на 2013 г. положителните мнения за развитието на икономиката и личните финанси са между 4 и 6%, а отрицателните - между 47% и 59%.
На този фон
очакванията за близкото бъдеще са малко по-позитивни - около 19-20% предвиждат подобрение,
а личните прогнози за запазване на икономическия статус (46-47%), доминират над тези за неговото влошаване (32%-34%).
Предвид общата икономическа ситуация в страната и равнището на безработица, материалните и финансови притеснения остават тема номер едно за мнозинството от българите. Поради това, всяка мярка, която засяга личните доходи на хората, възможностите за работа и въобще развитието на икономическата среда, получава значителен обществен отзвук.
Събитията с чисто политически характер привличат вниманието на по-малки групи избиратели, но те фокусират силна обществена енергия, която ще оказва влияние върху електоралните нагласи през следващите месеци.
Политиките и мерките с позитивно отражение върху имиджа на правителството през последните три месеца са увеличаването на минималната работна заплата от началото на януари (64%), намалените цени на природния газ (52%), запазването на пълната забрана за пушенето на обществени места (43%). 60% са против преразглеждане на забраната и настояват тя да остане в сегашния си вид, 37% се обявяват за връщане на закона в предишния му вид.
Сред политиките с най-негативен отзвук са тези със социална и икономическа насоченост. 70% оценяват негативно увеличаването на пенсионната възраст с още 4 месеца от началото на 2013 г., 69% - въвеждането на данък върху лихвите по депозитите на гражданите, въпреки, че голяма част не разполагат с такива или имат само дребни вложения.
В политически план най-притеснително за хората е блокирането на работата на Конституционния съд поради скандалите с избора на негови членове (45%) и добилият популярност като „Дюнигейт" случай със застрояването на защитени територии по Черноморието (41%).
Като оставят впечатление, че управляващите не се справят с един от основните си предизборни ангажименти - борба с корупцията и злоупотребите с власт - подобни събития са сред факторите, които влияят най-негативно върху отношението към правителството.
Продължава негативният тренд на доверието към основните държавни институции.
Парламентът достига критичните 6% одобрение, неодобрението нараства до 58%.
Най-одобряваният български политик, еврокомисарят Кристалина Георгиева, отбелязва 11% спад в рейтинга си (от 53% на 42%), което трудно може да се обясни, ако не се вземе предвид нарасналата като цяло критичност към институциите.
Вторият по рейтинг политик, президентът Росен Плевнелиев, също губи доверие, макар и в по-малка степен. Положителните оценки за работата му намаляват от 38% на 33%, негативните се увеличават от 18% на 20%.
Неадекватните реакции на президентската администрация около гафа със снимката в новогодишната реч стопяват позитивите, които държавният глава беше натрупал, осуетявайки клетвата на морално спорна личност като Венета Марковска за съдия в Конституционния съд.
Източник: alpharesearch.bg
Последвайте ни
