Д еца за продан, или колко струва да осиновиш дете на черно? Това показа репортерът на Нова ТВ Марина Цекова в поредица от материали за схемата на осиновяване.
Оказа се, че осиновяването срещу пари е практика от години. Официален ценоразпис няма, но сумите започват от 10 000 лв. и могат да стигнат до 30 000 евро. И докато отговорните институции отричат съществуването на подобни практики, търговията тече на пълни обороти.
Защо посегнахме на най-скъпото? Къде е контролът на държавата и ще позволим ли съдбата на децата ни да попадне в порочния кръг на „Параграф 22” – отговаря Марина Цекова.
- Марина, от колко време работите по това разследване и от къде всъщност разбрахте за тази корупционна практика?
- Разследването отне около 2 месеца. Наложи ни се доста време да изчакваме и да събираме информация, защото темата е изключително чувствителна и всяка необмислена дума или твърдение може да срине репутацията на човек или институция. В хода на разследването попаднахме на редица семейства, които са плащали за деца. Заради извършеното от тях престъпление, логично, отказаха да застанат пред камерите ни. Но ни дадоха ценна информация как да развием материала.
- От репортажа ти видяхме, че това всъщност е една много добре смазана и установена схема. Имаш ли информация от колко време продължава това и колко семейства са платили, за да осиновят дете? Други семейства сигнализирали ли са?
- Осиновяването срещу пари е практика от години. Съдим за това от историите на хората, които са платили за дете. Търговията обаче е много трудно да се покаже и докаже. Хората, които осиновяват у нас, го правят основно от невъзможност да имат собствени деца. Притиснати от положението си, те са готови на всичко, за да бъдат родители. Затова тези, които са платили – мълчат. А тези, на които им искат пари – също мълчат, защото знаят, че ако проговорят, системата няма да ги предпази, а ще ги накаже. Така попадаме в параграф 22.
В нашето разследване попаднахме на изключение – семейство, което има и може да има деца. Затова за тях да кажат своята истина беше по-важно от това да приберат вкъщи дете.
- Видяхме, че, ако искаш да осиновиш дете, трябва да платиш поне 10 500 лв. – 10 000 лв. за адвоката и 500 лв. за социалния работник. Спомена обаче, че за други деца е искана сума около 15 000 евро. От колко до колко стигат цените и от какво зависи всъщност?
- Официален ценоразпис няма. За щастие няма и шоурум. Научихме, че адвокатските хонорари започват от 10 000 лева. Но това е цената за българи. Ако в семейството има чужденец, исканата сума може да стигне до 15 000 евро. Ако пък семейството е от чужбина – знаем за тарифи до 30 000 евро. Цената обаче зависи и от изискванията на семейството. Колкото по-малко, бяло и здраво е детето – толкова по-скъпо. Изтръпвам, казвайки това. Защото между живота и парите не трябва да има знак на равенство.
- От една страна чухме адвокат Благородна Бунева, която обясни как социалният работник взима около 500 лв., за да придвижи по-бързо процедурата по осиновяване. От друга страна, беше и самият председател на Съвета за осиновяване Цветелина Василева, която заема този пост от 10 години, и която „не вярва” да има подобни практики. Според теб, къде е истината?
- Опитвам се да изключвам личното си мнение при работата по подобни теми, а да показвам всички гледни точки. Вярвам, че зрителите ни са достатъчно умни и образовани, за да могат сами да си направят изводите.
- А къде е тук контролът на държавата? Кой следи всички тези съвети по осиновяване и каква е тяхната роля в случая?
- Това е изключително интересен въпрос. Съветите по осиновяване са част от структурата на Агенцията за социално подпомагане. И точно тази агенция трябва да проверява и надзирава работата им. Това е все едно аз да съм и репортер и редактор, тоест – и да пиша, и да се редактирам. Би трябвало да има някакво разделение на ролите. Защото в хода на разследването разбрахме, че регулярни проверки на центровете и работата на съветите има само след подадени сигнали за нарушения. В такива случаи и при липса на публичност, не можем да очакваме резултати.
- От „Надежда за малките” – фондацията, която управлява дома, веднага излязоха със становище, в което отричат подобни практики при тях и дори обвиниха семейството на Патрик и Стефка, че те сами са предложил пари. Има ли възможност опитът за продажба на деца да се случва без знанието на фондацията, която управлява дома? Тоест, „Надежда за малките”, в случая, да е извън схемата и това да се случва без нейно знание?
- Екипът ни подходи изключително внимателно с фондацията, защото на практика тя е косвен участник в събитията. Нейният председател обаче сам настоя да участва в репортажа след изричния отказ за интервю на обвинената в искане на подкуп Динилия Кръстева. Няколко пъти разговарях с г-н Кънчев и поех ангажимент неговата версия на събитията да не остане скрита. Смятам, че спазихме дадената дума. Пак повтарям, че работата ми не е да представям личното си мнение, а да показвам различните гледни точки. Оттук насетне преценката кой е жертва и кой виновен е в ръцете на зрителя.
- В репортажа се споменава, че има различни начини да се заобиколи системата. Така ли е действително?
- Вратичките към системата са многобройни. Често семействата въобще не се вписват в регистъра за осиновяванията, а търсят жена, която ще ражда и възнамерява да изостави детето си. Още в родилния дом бащата-осиновител припознава детето и така то директно отива при новото семейство, без да минава през системата на "Социално подпомагане". Тарифите на тези жени са различни – от няколко хиляди лева до собствена къща. Друг вариант е родителите да си харесат дете и след като дадат съответната сума, социалните да припишат на детето тежко заболяване, дори и да е здраво. Осиновителите рядко приемат в дома си тежко болно дете. След три отказа, заплатилото семейство съвсем легално може да осинови това дете. Често пътищата на осиновяването минават и през приемната грижа. Семейството избира дете, тъй като системата на приемната грижа допуска подобна практика. Грижи се за избраното момиче или момче година, а след това по закон осиновяването на това конкретно дете е възможно.
- Какво следва за адвокат Благородна Бунева, за която е повече от ясно, че е част от тази схема. Ще има ли наказание за нея?
- Това е още по-интересен въпрос. Отговорът е “не знам”. До момента от прокуратурата не са ни потърсили, както би трябвало да се случи при подобни материали.
- Семейството на Стефка и Патрик казаха, че са подали жалба в прокуратурата, както и че са писали на Министерството на труда и социалната политика с предложения как да се промени законът за осиновяването. Според теб, какви стъпки в тази насока трябва да бъдат предприети – какво трябва да се промени в закона, за да имаме наистина ефективна политика по осиновяването?
- Чудя се дали в закона е проблемът или в хората, които го прилагат. Има държави, където родителите могат да избират децата си. Не знам дали това е най-добрият вариант. Защото тогава сергията ще стане още по-оживена. Бих била спокойна обаче, ако знам, че хората, които прилагат закона си вършат работата. Тогава вероятно отново би имало недоволни, но не и шантажирани.
- В западните държави осиновяването на дете като че ли е превърнато в кауза. У нас е или ходене по мъките, или както стана ясно, търговия. Кой според теб има изгода да печели на гърба на децата?
- Печели всеки, който може да се добере до парсата (цитирам адвокат Бунева). Поне по нашата верига това бяха адвокати, социални от най-ниско до най-високо ниво, членовете на съветите по осиновяване. И НЕ Е оправдание “взимам 400 лева и затова така”.
- Адвокат Бунева каза, че има 20 деца за осиновяване и 7500 кандидати… Това ли е реалната статистика?
- Посетихме адвокат Бунева със скрита камера. Тук е времето да благодаря на една от най-смелите и добри журналистки в телевизията, която влезе в ролята на майка-осиновителка. Тя постави условие – дете до годинка, бяло българче, момиче. Такива деца са малко. Годишно децата за осиновяване у нас са около 2000. Но повечето от тях са от ромски произход. Заради тромавата процедура мнозина от тях не дочакват родител в ранните си години, а минат ли 5-годишна възраст, почти никой не ги иска. Защото тогава приобщаването в семейството е много трудно. Адвокат Бунева се ангажира ние да сме сред първите, които се сдобият с подходящо дете. Въпреки че по закон родителите нямат право да избират детето.
- Отново тя показа снимките на децата – почти всички от тях вече дадени за осиновяване в чужбина. Какво означава това – дори ако се съгласи да плати необходимата сума, може ли българско семейство да осинови дете?
- Тя показа снимките на децата от чужбина, защото осиновителите са й позволили. Самата тя твърди, че има още много снимки на дечица, осиновени у нас. Родителите им обаче не искат лицата им да се усмихват от стената, за да не би някой да познае дете, за което не се знае, че е осиновено. Интересното е, че по закон чужденци могат да осиновяват българчета само с много тежки увреждания и то след като 3 пъти са били отказвани от наши осиновители. Видяхме снимките и на тях – поне на пръв поглед – не видяхме нито едно дете с тежко физическо увреждане.
- Директорът на фондацията „Надежда за малките” Петромир Кънчев, каза, че това обвинение е несъстоятелно и „не може да има доказателства”. Според теб, може ли да бъде разобличена цялата тази схема и има ли достатъчно доказателства за това? Въпросът ми е в контекста на редицата разследващи репортажи, които показват как се купуват изборни гласове, например, а резултатът е никакъв. Какви са рисковете същият „Параграф 22” да се повтори и тук?
- Преди секунди отворих писмо от социално подпомагане, където отричат всички твърдения. От фондацията също категорично отрекоха. Прокуратурата мълчи. А през това време сергията отново е разпъната и търговията тече с пълна сила. Нещата ще се променят, когато хората спрат да разсъждават за бездомните деца като за “ничии деца”. Те са “наши деца”. И отговорността е обща.
- Какво да очакваме от следващите ти репортажи по темата?
Продължаваме. След материала системата е настръхнала и пробивът няма да е лесен. Но призовавам всички хора, които някога са се докосвали до подобна корупция, да не си мълчат. Да ни потърсят. Защото така започват промените.
