Рич, който е баща на Джесика, се жени за Глория, която е дъщеря на мащехата му Лаура, а след като се разбира, че Анджелика и Хюз, деца от седмата му жена, са сестра и брат на Глория, Джесика се жени за Хюз, за да отмъсти на Лаура, задето й е отмъкнала четвъртия съпруг Никълъс, но накрая се оказва, че всички са деца на Пени - престаряла милиардерка, която се омъжва за Боби - внуче на Анджелика от незаконната й връзка с плейбоя Майкъл, който е доведен брат на Рич от осмия брак на Никълъс...
Тъкмо щях да предложа този сценарий за абсурден риалити сериал от 6573 епизода и животът ми подложи крак!
Само за седмица българската общественост беше вкарана в толкова засукана политико-медийна постановка, че моите Анджелики и Лаури започнаха да изглеждат банални - рожби на въображение, което никога няма да достигне сияйните висини на братя Маркс и братя Юзеирови.
Не знам за сценаристите на "Комиците", но аз си взех сериозна бележка от високия професионализъм на работилите по проекта "Славяново".
Проследих творческата им провокация много внимателно (и със завист, да си призная), след което светкавично пренаписах сценария си:
Юзеир, който живее в Брюксел и "изнася развалени пилета за Африка", е брат на Али, който търгува с климатици в София, а двамата имат сестра Десислава, с която учредяват Мюсюлмандемократичен съюз в родното им село Славяново, Поповско, като преди това издигат там каменна пирамида с полумесец в памет на незнайния турски воин, префасонирана после в паметник на "онези, които са пролели кръвта си по българските земи" с добавянето на кръст, след което Яне Янев сигнализира ДАНС, а журналистът Бареков отива в клуба им и открива опасна литература за "джихад", и после братята дават изявления, че ще завладеят Европа, обаче прокурорът на Попово издава заповед да се разруши пирамидата и идва фадрома на частна фирма и я катурва през нощта, докато президентът Първанов казва: "Това е провокация срещу етническия мир!", а публиката забожда плакати "Юзеирови, обичайте България!" върху руините от пирамидата, защото камъните остават в двора на братята, които със сестра си са карали децата от селото да си мият краката, за да им проповядват радикален ислям, ама накрая държавата се е върнала...
Останах доволна от свършеното, но за всеки случай на места добавих забележки: "Няма да е зле до пирамидата да има
малък сфинкс, направен от картонени кутии
с цел по-лесното му събаряне";
"Понеже някои командировани в Славяново журналисти се оплакаха, че в селото не са намерили къде да спят, то: а) риалитито трябва да се снима в населено място с по-удобна комунална среда; б) право да ни информира за хода на събитията ще има само Бареков; в) и двете";
"Необходимо е да се избегне участието на местните роми, които хвалеха братя Юзеирови, че им били раздавали храна. По време на снимачния процес те спокойно могат да бъдат вкарани в друга продукция (историята помни как цяла ромска махала си беше изрусила косите, за да изиграе нашествие на гали във филма "Версенженторикс" - б.а.)"
.А сега да се върнем на темата по-сериозно... На коя тема обаче? Че някой проповядва джихад? Няма такава.
Че както размирисват Африка с развалените си пилета, Юзеирови ще размиришат и България, вадейки от долапа етнически напрежения с изтекъл срок на годност? Няма такава.
Че стига само една купчина камъни със забита отгоре й тенекия, за да се хванат българи и турци за гушите? Няма такава.
Темата отдавна е друга: как аз, ти, той, тя, ние можем да бъдем използвани по възможно най-грубия начин за текущи политически цели. Темата е с каква лекота и смайващо безсърдечие деградиралата до крайна степен българска публичност е в състояние да обслужи и най-тъпата манипулация, без да я е грижа за ничия чест, за нечий авторитет, че дори и живот.
Темата е колко сме самотни и беззащитни, когато бездарно и брутално подменят дневния ни ред - подценявайки ни като "публика", подигравайки се с нас.
Темата е популисткият диктат, който се упражнява върху мозъците ни, като ги бомбардира с абсурдни и по милиционерски глупави фалшификации на реалността и им внушава, че те са самата реалност.
Впрочем формата на паметника в село Славяново е чудесна метафора.
Ние сме вкарани в политико-медийна "пирамида"
- една стабилно конструирана измама с участието на бутафорни герои, съшити с бели конци драми и зле режисирани колизии.
В резултат на това смислеността е отдавна фалирала и публиката все по-лесно може да бъде заблуждавана, че наблюдава реални картини, а не имитацията на бокс между марионетки, които някой в сумрака на задкулисието е надянал на ръцете си.
Яне й изглежда истински защитник на националните интереси, братя Юзеирови - опасни сепаратисти, а Бареков - висш пилотаж в чистата и свята журналистика.
"Държавата се върна!", повтаря тази публика, без да се замисля защо пък държавата не вземе да се върне, за да бутне и незаконните постройки, и мрежите от обръчи на окопалите се в основите на българския преход фараони...
Е, като стана дума за фараони, тук е мястото да се каже, че случката в Славяново е само епизод от поредица "пирамиди", които бяха издигнати в името на
политическото векуване на един наш Тутанкамон
- На изборите през 2005 г., след проблематичното участие на ДПС в управлението на НДСВ, беше задействано бутафорното нашенско дуче Волен Сидеров.
Размахвайки опасността от ксенофобска атака на политическо ниво, ДПС подкара под строй традиционния си електорат и мобилизира чрез страх и пазаруване хиляди ромски гласове. Така движението, което беше преяло с власт и заради това рискуваше дори да не влезе в парламента, изведнъж се превърна в още по-значим фактор за управлението на България.
- Точно преди година, след самоубийството на "мъжката секретерка" Ахмед Емин в сараите на Доган, разговорът за ДПС и позициите му във властта отново беше насочен в удобната "етническа" посока.
Облечен по анцуг, Доган провидя "чудовищен сценарий" за съсипването на движението, който го наведе на винаги обслужващото личния му дневен ред заключение: "Някой пали искрата на етническия бунт!".
- Малко преди изборите тази година на сцената се появи друг подобен герой - Яне Янев, който устрои истински цирк срещу "радикалните ислямисти" в село Рибново и набързо префасонира лозунга си "Спри корупцията" на "Спри доганизацията".
Отличен повод похвалилият се с "Аз съм властта!" Доган, чието мандатоносителство додея и на коалиционните му партньори, отново да мобилизира ресурс в своя полза!Както знаем, приказките за застрашения етнически мир са любим похват на ДПС за упражняване на рекет.
"Никой не е по-голям от хляба", мърмореше Доган, когато не държеше в ръцете си властови лостове или възнамеряваше да разширява влиянието си в управлението.
Така неговата манипулация се превърна в същата баналност, каквато са и метафорите за искрите, пожарите и огньовете в смесените райони, но която си остана изцяло годна за постоянно рециклиране.
Рекетът на ДПС с "етническата карта", разбира се, никога не е успявал. Успявала е единствено паяжината от сиви обвързаности, които Доган и неговата партия изплетоха като политически тарантули, намирайки се във властта.
Затова, останали този път извън нея, ДПС и лично неговият лидер имаха спешна нужда да препотвърдят ролята си на единствен гарант за етническия мир, без който, както сами се "убедихме", започват да виреят разни страшни юзеировци.
Без помощта на "националистите" обаче - и те продукт на
една и съща лаборатория по политическа алхимия,
този номер нямаше да минава години наред.
Нямаше да минава и без наличието на контролирани медии, които са инструктирани да крепят всички стълбове на олигархичната конюнктура, защото в противен случай свлачището би повлякло цялата българска пирамида.
Нямаше да минава и без нас - обработената да не различава истина от неистина, добро от зло, нормално от уродливо публика.
Но има и добра новина: както казваше единият от братята Маркс, "телевизорът ни образова, защото при вида на включен телевизор отиваме в другата стая и започваме да четем". А току-виж прочели, че някъде, даже доста близо до нас, се случили не толкова смешни истории като тази в Славяново...
Източник:
БГНЕС
