L'Europeo представя "Последната власт" - медиите

Новият брой на българската версия на списание L'Europeo, е посветен на медиите и свободната воля в мисленето.

Със занимателни истории са представени:

- Създателят на Би Би Си Джон Райт - хомосексуалист, фашист и особняк, човекът, който полага основите на една от най-емблематичните медии;

- Случаят Елцин - как телевизиите го изобретяват и какво се случва с непослушните журналисти в Русия;

- Истина ли е истината от екрана - разсъждения на Бойко Василев, водещия на "Панорама" по БНТ;

- Няколко истории от архива на сп. "Тайм", посветени на България, представени от Светослав Иванов от Би Ти Ви;

- Ситуацията на телевизионния пазар - защо двете големи частни телевизии държат да останат само две - тезата на известния продуцент Нико Тупарев.

В броя е прелюбопитната история на прочутия папарак Рон Галела, който разказва: "Бях навън почти всяка вечер. Притеснявах се да си остана вкъщи, за да не изпусна някой гаф..."

Галела преследвал Марлон Брандо скрит под каска за американски футбол, след като актьорът веднъж му избил зъбите.

L'Europeo отбелязва 50-годишния юбилей на Българската национална телевизия (50.BNT.bg) с интервю с генералния директор Уляна Пръмова. Тя отговаря на въпроси, зададени от известни журналисти от БНТ.

По тежката тема за Държавна сигурност и медиите Уляна Пръмова казва: "Каква е опасността хора, които са работили за Шесто управление на ДС да работят в медии?

Oпасността не е в тяхната обвързаност от едно време, а евентуално във финансовата им обвързаност, която това време предполага. И опасността е в модела, който тези хора са имали, работейки за Шесто - да топят другарчето си. Да се издигат и да съществуват благодарение на доноси.

Това е един изключително неприятен момент, който продължава да съществува. Това е раково образувание. Не знам дали от това ще умрат медиите, но мисля, че това ги разболя.

И медиите в България като цяло не можаха да станат това, което са медиите в Европа. Това се дължи и на генезиса на парите зад тях.

Обратното твърди пред списанието шефът на всекидневника "Труд" Тошо Тошев. Той заявява: "Успяха кадърните. Толкова!".

На въпроса дали по време на прехода е подкрепен финансово един или друг "наш човек", за да може да се управлява индиректно медийният живот, Тошев казва:

"Има много подкрепени. Друг е въпросът, че след началото и ако има успех, вестникът сам се подкрепя. Т.е. печели.

Не стои така въпросът с корпоративните издания. Те не просто са подкрепени. Те са на хранилка при собственика си. Впрочем финансови биберони вероятно се предлагат на слабохарактерните по всяко време.

Те идват или директно от партиите, или от бизнеса, приклекнал за тяхна услуга, но със сигурност това не могат да бъдат пари от някаква законспирирана пещера, пълна с чували или сандъци с жълтици и превърнала се в убежище на Държавна сигурност. Това са глупости."