Пернишките села празнуват "Сурва". От снощи са отворени за гости къщите и пълни трапезите в населените места в общините Перник, Брезник, Радомир, Земен и Ковачевци – те очакват кукерите, които ще изгонят злото от домовете им.
По стара традиция фамилиите се събират от всички краища на страната в нощта срещу старостилния Васильовден, който е най-големият зимен празник в региона.
Само в село Дивотино над 150 души е групата от кукери, които днес ще обикалят къщите, за да гонят злите духове, съобщи Нова ТВ.
Пернишката "Сурва" е част от националната система "Живи човешки съкровища" в категория "Традиционни празници и обреди", коментираха за БТА етнографи.
В центъра на всяко село се пали ритуален огън, маскирани мъже танцуват около него, възвестявайки с оглушителен грохот победата на доброто над злото. Ликове с фантастични животни се подготвят още от есента, като в направата им взима участие цялото семейство.
Почти цяла година в къщите се събират разноцветни птичи пера, кожи от животни, царевична шума, клони и дънери от дърво, боядисват се прежди. Маските се пазят в тайна до последно, като в нощта срещу Васильовден дружините се съревновават чия е най-красива. Колкото по-страшни са ликовете, толкова по-голяма е магическата им сила срещу злото.
На кръста си сурвакарите носят богат наниз от звънци. Някои от хлопките тежат над 50 кг. Големите маски и тежките звънци подчертават мъжката сила.
По три поколения - баща, дядо и внуче дефилират в пъстроцветното шествие на Сурва. Маскираните дружини обхождат къщите в първите часове на Васильовден с пожелания за здраве и берекет. Групата се предвожда от билюкбашия, облечен в гвардейски дрехи, на който безпрекословно се подчиняват всички. В групата задължително има булка и младоженец, поп, мечка и мечкар. Сурвакарите разиграват обичая "сватба", символизиращ желание за женитба и пълен дом с деца.
На този ден във всеки дом на трапезата има ритуална погача, варено кисело зеле с месо, пача, баница със сирене и праз, туршия, вино и ракия. Като най-желани гости сурвакарите са нагостени и дарувани богато с орехи, месо, сланина, ябълки и всичко, което са произвели стопаните.
Традицията се предава от баща на син и става по-силна, дори и в нашето съвремие, отбелязват експерти.
Някои от най-запалените сурвакари заедно с бебешките дрънкалки връзват на новородените сурвакарски звънци. Хлопките са част от наследството, което се съхранява и предава като злато във всеки дом.
В село Ярджиловци е запазен сурвакарски звънец от 1834 г., смятан за най-стария у нас.
Традицията влияе и върху поминъка на населението, според етнографи. Заради направата на маските в дворовете в Пернишко вече се отглеждат и пуйки, които не са типични за региона, посочва етнологът Цветана Манова.
Все повече са специалните работилници, в които се изработват маски, обособена е и професия "звънчар" за направата на хлопки.
Сурвакарски маски на майстора от пернишкото село Лесковец Малин Будинов са откупени от Музея на европейските и средиземноморски цивилизации в Марсилия. Негова творба е сред експонатите в Международния музей на карнавала и маската в белгийския град Бенш. Образци на самобитното изкуство на майстори от региона гонят злото в много български и чуждестранни домове.
От 2009 г. Перник е европейска столица на сурвакарските игри. Празникът "Сурва" не успя да влезе в представителния списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството. Това обаче не прекърши ентусиазма на хилядите сурвакари, които още снощи излизоха на поредната си премиера.
Пернишкият фестивал е най-старият фестивал на маскарадните игри в България. Тази година "Сурва" (Surva.org) ще се проведе от 30 януари до 1 февруари.
криза, която тихо расте" />
