Реформите могат да се правят въпреки кризата и дори да печелят избори – те носят политически успех на тези, които ги провеждат и икономически дивиденти за държавите, в които се случват.
Това заяви българският еврокомисар Кристалина Георгиева в отговор на въпрос дали след победата на президентските избори не е време правителството да прокара повече реформи.
Тя признава, че макар и рядко, може да се обезсърчи, когато "заради спешното забравяме за важното" и разказва за участието си в благотворителната "Вечер на добродетелите", на която бяха събрани 50 500 лв. за децата с увреждания.
Какво я е привлякло към каузата и как запазва вечния си оптимизъм научете от интервюто й за Vesti.bg:
- Kакво ви привлече именно към каузата на "Вечер на добродетелите" а не към някоя друга?
- Работата ми на комисар по кризите често ме изправя пред най-големите нещастия – в пътуванията си до бедстващи страни срещам хора, някои от които са загубили всичко. И винаги най-уязвими са най-малките, най-много страдат децата.
Те имат и най-голяма нужда от нашата съпричастност и милосърдие. Ние, европейците, винаги сме били щедри – чрез дарителство, чрез лична ангажираност или с други инициативи. Насочването на тази съпричастност към една благородна кауза – пълноценно детство за децата на България – ме привлече към инициативата на фондация "За Нашите Деца".
Вярвам, че чрез "Вечерта на добродетелите" ще дадем на повече нуждаещи се българчета това, което им е най-необходимо – шанс са по-добро и здравословно развитие.
- Всяка от известните личности, свързани с благотворителния търг, дарява вещ, носеща сантиментална стойност. Кое е лично за вас ценното в картината "Созопол", която предоставихте за събитието?
- Това е първата картина, която закачих в кабинета си в Брюксел, когато станах eвропейски комисар. Тя е първото, което виждах там всеки ден – топлите й, слънчеви цветове винаги са ми носили добро настроение и оптимизъм, а в най-трудните и напрегнати моменти от работата ми поглеждах към нея и за утеха и сила.
Надявам се, че картината ще е толкова зареждаща и за новия си собственик – и че благодарение на нея и останалите дарения ще успеем да запазим усмивките на лицата на повече български деца.
- Въпреки че задълженията ви като еврокомисар най-често са свързани с човешка болка и страдание, голямата част от хората ви асоциират с вечен оптимизъм и усмивка. Няма ли нещо, което да успява, дори за кратко, да пречупи този оптимизъм? Кое е нещото, което го възстановява?
- В работата си виждам много примери как сблъсъкът с най-лошото показва най-доброто от хората. Макар и рядко, мога да се обезсърча от това, че понякога спешното ни кара да забравяме важното.
Например икономическата криза засенчи други големи приоритети като борбата с климатичните промени – а да запазим нормални условия на нашата планета ще има далеч по-голямо значение за живота на нашите деца и за бъдещето ни изобщо.
Възстановявам оптимизма си с мисълта, че за всеки проблем има решение – стига хората да поискаме да го решим. Ние сме много изобретателни и можем да постигнем всичко, стига да се обединим.
Вижте например Япония, където се възстановяват след огромно тройно бедствие – благодарение на националното. Ето, например, в Япония, благодарение на обединените и задружните усилия, днес икономическите показатели там са по-добри отколкото отпреди земетресението, цунамито и ядрената авария.
- Оптимист ли сте за оцеляването на еврото и за това как Европа ще се справи с дълговата криза?
- Да, по същата причина – защото виждам, че страните в Европейския съюз търсят единни решения и са обединени в желанието си да излезем от тази криза заедно и по-силни. Намираме се в изключително болезнен момент и никой не знае всички правилни отговори – можем да търсим изхода и пътя към нов растеж само заедно.
На 22 ноември, Европейската комисия публикува своя Годишен обзор на растежа, който слага началото на европейския семестър 2012.
Той съдържа ключовите области, в които е необходимо да бъдат взети спешни мерки (фискалните политики, стабилизацията на финансовия сектор, политиките за растеж и заетост), както и законодателни предложения, водещи към по-голяма фискална интеграция в еврозоната.
Оптимист съм, че редица европейски лидери виждат решението на кризата именно в "повече Европа", тоест повече интеграция и координация. Това е и най-логичната посока, тъй като в това бурно време, размерът има значение – и заедно със своите над 500 милиона граждани, с общия си пазар, с икономическата си координация, Европейският съюз е много по-силен, отколкото биха били 27 държави.
- Как според вас стои българската икономика на фона на кризата?
- Българската икономика стои добре, защото кризата въвлече във водовъртеж публичните финанси на десетки страни, докато България запазва фискалната си стабилност. Но като отворена икономика, ние неминуемо усещаме проблемите около нас.
Според eсенната икономическа прогноза на Комисията се очаква силно забавяне на икономическия растеж на всички европейски държави, като не се изключва нова, може би още по-тежка рецесия.
Комисията намали прогнозата си за икономическия растеж на всички страни-членки за 2012 г. Но и на този фон, България стои добре – средно за целия ЕС, Комисията предвижда незначителен растеж от 0,6%, а България е страните с най-малко намален прогнозиран растеж - от 3,7% на 2,3%.
Както и за повечето други европейски страни, и за нас е много важно да стимулираме растежа си с всички възможни мерки – специално внимание към малките и средни предприятия, инвестиции в проекти, които носят работни места и в политики, които подобряват конкурентоспособността на икономиката ни.
Времената са трудни за всички и ще продължат да са трудни още доста време. Трябва да сме търпеливи и да не се отклоняваме от реформите и разумното управление на парите си – само те са гаранция, че по-добро време все пак ще дойде.
- Финансовият министър Симеон Дянков заговори за сериозни промени в Бюджет 2012 между първо и второ четене в Народното събрание; мислите ли, че правителството ще успее да реагира адекватно на международните сътресения?
- Във всички европейски държави кризата изисква адекватни реакции и взимането на трудни решения. Естествено, те невинаги са приети единодушно от всички. Напълно уместно е правителството да търси всички възможности за ограничаване на негативните ефекти върху бюджета в случай, че се сбъдне сценарият за забавяне на икономическия растеж, при отчитане на целта за дефицита, която за 2012 г. е 1,3% от БВП.
Сериозното нарастване на усвояемостта на средствата от еврофондовете е повод за оптимизъм, тъй като фондовете и програмите на ЕС са очакван основен източник за предвидения растеж на приходите през следващата година. България ще остане сред страните в ЕС с най-нисък държавен дълг към БВП и през 2012 г., което е важен резерв в случай, че еврозоната и светът се окажат в продължителна рецесия.
- Бюджет 2012 получи критики заради липсата на реформаторски политики в него. Вие самата и преди сте отправяли препоръки към правителството по отношение на реформите в здравеопазването, образованието, пенсионната и съдебната система. Какво е мнението ви за проектобюджета за догодина?
- В проекто-бюджета ми прави впечатление това, че независимо от запазването на разходите на нивото от 2011г. се предвижда реализацията на допълнителни програми и дейности в образованието, здравеопазването, културата и спорта.
Надявам се, че тези програми действително ще са ориентирани към реформи в тези сектори. Стъпки за това са заложени в проекта, важното е България да ги извърви.
- Не мислите ли, че след победата на местните и президентските избори правителството може да се възползва от гласуваното доверие и да се опита да прокара повече структурни реформи в икономиката?
- Имаме пред себе си редица примери за това как реформите могат да се правят въпреки кризата и дори да печелят избори – те носят политически успех на тези, които ги провеждат и икономически дивиденти за държавите, в които се случват.
Ето например Латвия, която осъществи амбициозни реформи и сега се радва на впечатляващите 4% икономически растеж. Естествено, не можем да копираме напълно други страни, но подобни примери дават ясен сигнал накъде трябва да вървим.
